Имам двама приятели, по професия готвачи. Приятни хора са. Опитват се да бъдат прецизни в работата си, а в кухнята са като фурии! Когато си говоря с готвач за работното му място, разбирам че има физическо натоварване. Покрай това и психическото напрежение си казва думата, когато става въпрос за брой ястия и крайни срокове. Питам майстора „Защо не напуснеш?“ Отговора се чете в очите: “ Обичам да готвя!“.

Аз не съм такъв…ОК признавам си без бой – мързи ме. Като си помисля, че има планиране, пазаруване, разопаковане, почистване, подготовка, термична обработка, приготовление за маса, сервиране, отсервиране, миене на съдове – направо ме домързява. Губя всякакво желание да се проявявам в кухнята! Дайте ми само ЯДЕНЕ. Точка. Консуматорското ми мислене надделява.

От време на време се случва нещо, което да ме разбута от комфорта ми…И това не е мъчение, а събитие интригуващо моята фантазия, сетива и най-вече … стомах.

Такова събитие е „Бон апети“ с Иван Звездев. Приветливия водещ с такава лекота обяснява ориз по тайландски, че дори и „гастрономен инвалид“ като мен разбира техниката. Не само това… дълбоко нещо в мен проблясва “ Аз мога да сготвя това!“

Последното кулинарно събуждане дойде след като гледах „Рататуй“. Отварям скоба (наех го на DVD, защото вярвам, че гениалния труд на хората от Pixar трябва да бъде възнаграден, а не просто „изконсумиран“) затварям скобата. Анимационното филмче ме предизвика да се замисля за човешките възможности. Една от застъпените идеи бе “ Всеки може да готви.“ Стига да желае това.

Личност, която силно желае нещо, тя също се интересува. Дали ще е рисуване, парапланеризъм, архитектура, спорт, писателска дейност (включително блог), танци или готварство няма значение. Ако човек желае да е добър в дадена сфера, той/тя ще хвърли кански усилия (и средства) за постигане на успех. Затова имаме върхови постижения.

Затова използваме самолети след хиляди опити на братята Райт. Затова използваме електричество след постоянството на италианския изпитател Волта в направата на батерия. Затова е покорен Еверест, след като Сър Едмънд Хилари последвал мечтите си.

И така моят призив е да не спираме да мечтаем. Да не спираме да се интересуваме. Да не спираме да опитваме. Само така можем да вървим напред.