Тази седмица разсъждавах за Юда Искариотски. Ученикът, на Христос, който го е предал за 30 динария. Предисторията е била, че Юда е бил касиер на 12те ученици и е крадял от даренията. Така, че да продаде Месията за пари е било върхът на предателството.
Всеки работен ден ми се налага да говоря за пари. Подписвам договори с условия за определени суми. В последния месец имам 4 случая на хора, които не изпълняват условията на договора, обаче си искат парите. Освен, че ги глобявам, често и подчертавам колко са некадърни и неадекватни. В резултат на това, тези хора не искат да работят с мен, не искат да чуят за нашата фирма. Поставям парите, преди хората.Смятам се за нещо повече от някои индивиди на homo sapiens. Но всъщност, аз също съм предател в някои отношения.
Изпитах го на гърба си, когато бях 9-10 годишен. Трима приятели бяхме влюбени в едно момиче и сформирахме “Клуб за предпазването на Христина”. Изпращахме я до вкъщи, съблюдавахме да не я тормозят други момчета, носехме романтични картички и дори прописах поезия!Един ден, моята голяма уста издаде пред друг приятел за този клуб. Скоро разбра половината клас. Другата половина чу историята от трети лица. Двамата ми приятели се чувстваха предадени. Бяха ми най-близките в класа, но 2 седмици не ми говореха. Когато се приближавах до тях да ги питам за нещо, а те ми отговаряха само с израза “фурнаджийска лопата”. От тогава този израз ми навява неприятни спомени. Когато предадеш доверието на хора, страдат не само те, но и ти.
Старай се, да не си предател. Аз също ще се постарая!

By: deni4ero on 24, февруари, 2008
at 14:49
Ти писала ли си на такива теми?
By: bulpete on 25, февруари, 2008
at 14:49
не, не съм, някак си не съм събрала сили да изложа нещо толкова лично за мене тук
By: deni4ero on 25, февруари, 2008
at 14:49
Напиши, направи го ще бъде интересно. И аз бих написала, но в момента не се сещам за нищо, но историята на Петър ми хареса и ме насърчи. Наистина търябва да бадем верни, да го решим и да го изпълним. Въпреки, че понякога е трудно. И на мен ми е проблем голямата уста, с нея много се греши, но целта си заслужава жертвата. Много е хубаво да имаш верни приятели, но те се такива когато ти им дадеш пример, и ти бъдеш верен. Така, че чакам да прочета твоята история.
By: Анонимен on 27, февруари, 2008
at 14:49
Не сте ли се замисляли, че всичко е една лъжа (илюзия)
By: Анонимен on 15, април, 2008
at 14:49
Не съм съгласна, че всичко е една лъжа (илюзия).
Горното твърдение ми прилича малко на хората които казват, че няма слънце, топлина, светлина, докато стоят затворени на спуснати щори и не покзващи си носа на вън или на хората, които стоят само в мръсният град, без да са излизали сред природата, където се вижда най-ясно първоначално какво е било, как нещата в своя зародиш са чисти и красиви и после биват извратени. В момента не ми се пише поради каква причина
Да си призная, ако бях като него, да стоя само в града, да дишам мръсният въздух, да гледам всеки ден боклуците по улицата, сигурно щях да тръбя на ляво и на дясно, че няма чист въздух, няма чиста вода, че всичко е пумия и ние сме диви животни, че чистота е илюзия на болни умове. (образно пиша)
Радвам се, че има още хора като мен, които да излизат извън рамките на града и търсят повече от това, което е на една ръка разстояние.
Успех, Пепи!
By: beke on 11, август, 2008
at 14:49
Благодаря за включването, beke!
By: bulpete on 11, август, 2008
at 14:49