Ако знам, че скоро наближава последния ден от живота ми, какво бих направил?
В кратките часове на ограниченото ми съществуване, как бих подредил приоритети си? Със сигурност бих отделил време за семейството си. Те ме познават най-добре и ме обичат такъв какъвто съм. В последния си ден, бих направил добро на непознат / а. Да зарадвам човешко същество, ей така, като изненада; без да очаквам услуга в замяна. В последния си ден, бих прекарал време в планината, сред природата. Да се полюбувам на Божието творение… това винаги ми вдъхва спокойствие и мир.
Е, надявам се да живея още дълго на тази земя. Надявам се хората да ме запомнят с добро… Тези мисли ми се завъртяха в главата след като гледах филма “Не може да бъде” (Stranger than fiction- 2006 г.)
Много приятно ме изненада филма, макар че бях с предубеждение към Уил Фарел. Той участва предимно в “плоски комедии”, но тук случая е различен. Главният герой, който години наред живее монотонен, еднообразен и премерен живот един ден е разтърсен. Чува гласа на жена писател-разказвач, която описва всяко негово движение, паралелно с действията му. Неочаквано е предречена и смъртта на героя. Изненадващо оригинален и непредсказуем сценарии, прекрасни актьори в необичайно амплоа. Препоръчвам филма и естествено след това да има размисъл…
Пилея ли си времето с временни и непостоянни дейности? Живея ли пълноценно битието си? Ако се замислям по – често над тези въпроси, вероятността за стойностен живот е по-голяма?
Как си представяш последния ден от живота ти?
Нещо, което мечтаеш да направиш?
Връзки:
Tags: "Не може да бъде", Дъстин Хофман, Ема Томсън, Куин латифа, Маги Джиленхаал, Уил Фарел, живот, мечти, последен ден, смърт, Stranger than fiction
