Съботният ден бе определен за стрелба.

Не, аз не притежавам оръжие, но все пак посетих интересно събитие. Стрелкова среща за отбори от балканите по динамична стрелба. Tова е спорт, в който се стреля по мишени за време, в различни обстановки, от движение. Първоначалното ми впечатление, че това е „Half Life на живо” не бе коректно.

Мишените не са хора, а конуси и ламаринени цели.

Координатор е Българската Федерация по Динамична Стрелба.

Има си стриктни правила. Например, всеки желаещ да участва в състезанието е проверен за разрешително за оръжие, инструктиран подробно и спазващ предписанията на съдии и организатори. Оръжието след като е инспектирано, няма право да бъде вадено от кобура, до самото състезание. Има зони на стрелба, зони за упражнения без амуниции, зони за зрители. Направи ми добро впечатление стремежът към професионализъм на организатори и участници. Явно хората са запалени по оръжията и се организират в стрелкови клубове.

Хубавото е, че ентусиазмът не отнема човешки животи, няма насилие и пролята кръв. Хората хвърлят усилия за насочването на огневата мощ в позитивна насока.

Следобед гледах филма „Улични крале” (Street kings – 2008 )

Имаше много изстрели и мирис на барут.

На екрана се показваха доста жертви. В смъртоносни престрелки полиция и престъпници бяха представени по зрелищен начин. Много силна актьорска игра на Киану Риийвс и Форест Уитакър.

Но главната идея на филма е : светът е гадно и корумпирано място. Има лоши хора и други лоши хора, които се правят на добри (в униформи).

Преживяването на стрелкови полигон в с.Горни Лозен е доказателство за обратното.

Оръжията не са само инструменти на смъртта.

Доброто и градивното в хората съществува. Само трябва да се постараем да не бъдем залети от злото!