В Библията е описана интересна история. Книгата Битие 32 глава: 22-30 стихове

Яков се бори с ангел цяла нощ. Накрая ангелът се докосва до сухожилието на Яков и човекът остава куц за цял живот.

«И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок; и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше. И остана Яков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото на Яков, когато се бореше с Него.

И (му) рече: Пусни Ме, защото се зазори. Яков отговори: няма да Те пусна, докато не ме благословиш. И рече: Как ти е името? Той отговори: Яков.

И (му) рече: Отсега името ти ще бъде не Яков, а Израил (борец с Бога), защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.

Попита Яков, думайки: Кажи (ми) Твоето име. А Той отговори: Защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.

И нарече Яков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.»

Активната стъпка е от Бога към човека. Защото желанието на Бога е да промени Яков. Започва се физическа борба, която е илюстрация на духовно терзание и битка. Яков не може да избяга, не може да надхитри и победи своя съперник.

Привидно има равностоен двубой и едва ли не духовният пратеник, аха аха да загуби и се допира до ставата на бедрото на Яков.

Как мислите: духовно същество със свръхестествени способности по-слабо ли е от обикновен човек. Ангелът е заобиколен от мистерия, но определено ако е желаел в първия миг би повалил Яков. Продължителността на борбата, символизира и продължителността на Якововия инат. Упорството на “малкия брат” да бъде господар над себе си, пък ако Бог помага – още по-добре.

Среднощната битка е символ на нашите човешки опити да живеем в България като християни. Със собствено виждане за нещата, със свои планове за бъдещето, пък ако Бог помага – това е бонус. Борба за моето собствено благополучие, както аз си го представям. Борба като пиле в кълчища, маха с крачка, маха с крила, пъне се , но не мърда и на сантиметър от тинята и блатото!

Яков е притиснат в ъгъла. Няма къде да избяга, няма как да надхитри опонента. Поставен е от Бога лице в лице със самия себе си.

Бог е вложил в харкатера на Яков желанието за победа, още в утробата на майка му. Родоначалника на еврейските племена е създаден с желание за Божието благословение. Но Господ желае пречистване на Яков от егоизма и преследването на собствено благо на всяка цена. Бог желае неговото дете да мисли за доброто на останалите около себе си.

Господ обича всеки един от нас такива каквито сме. Защото ни е създал по свой образ и подобие – уникални и неповторими. Но точно защото ни обича, Той не иска да останем такива каквито сме си – с грешна природа. Той желае да се променяме, да ставаме все по- Христоподобни.

Как става това? Отговорът на въпроса: Как човек се променя най-трайно, най-естествено.

Като има лична среща с Бога.

Който е общувал с Бога, не може да остане същия /същата. Желанието за святост ще бъде плод на свободната собствена воля, а не на наложени догми.

Картината е взета от тук.