Хубава работа, без ама …

През 2007 година си платих едно DVD чрез поръчка по интернет. Продуктът е запис на концерт във Варна. Освен, че участниците и продуцентите са ми приятели, имах и друга идея. Да подкрепя българските млади музиканти. Защото, талантът с който изпълняват парчетата е голям. Като звук и като картина е положено голямо старание. Дотук добре…

В web страницата на проекта бе обявено излизането на албума за началото на 2008. И след като съм си платил зачаках …

Минаха 6 месеца и започнах да се чудя:

- Завлякоха ли ме?

- Да не са фалирали и издаването на албума да се е провалило?

- Ще ми връщат ли парите?

Всъщност не ме бе грижа за парите. Беше ми тегаво за това, че едно прекрасно начинание не е видяло бял свят. Извиненията за закъснението на продуцентите не ми даваха много надежда. Мислех да се обаждам за повече информация…

И така до миналата седмица. Получавам покана за колет. Не очаквах, но наистина пристигнаха DVD и аудио CD. Качеството е много добро, с професионален звук.

Пренасяш се в атмосферата на „unplugged” концерт. Едно много лично и лирично изживяване на поклонение пред Бога.

Има място за размисъл:

Слабото място е в информацията за издаването на албума. По-добре е да се обяви реалистична дата, вместо да се разочарова аудиторията. Но предполагам „пред продажбата” е с цел да се наберат средства за оформянето на продукта. А, ако не обявиш дата на издаване – никой няма да си купи албум без идея за издаване.

И така пред мен стои изборът да възкликна:

„Хубава работа, ама българска”. Но няма да го направя.

Защото има много негативизъм, недоволство и роптание около мен. Във всяка сфера на живота ми…

Това е първи опит на издателите. Има на какво да се учат, но всички се учим. Важното е опитът от миналото, да ни прави по-добри в настоящето с цел за бъдещето.

Така, че браво на целия екип!

Хубава работа, без ама…

Видео тук

Снимки:

http://myspace.com/doteb