Паисий Хилендарски

Продължавам с представянето на личностите изобразени на българските банкноти. С какво тези велики хора са спечелили признанието на цяла една нация?

След публикацията за банкнотите от 1 лев и Свети Иван Рилски идва ред на банкнота от 2 лева. В обращение от 5 юли 1999 г. На лицевата страна е лика на Паисий Хилендарски, а на гърба на банкотата е факсимиле от произведението му “История славянобългарска”.

За живота на Паисий ние черпим сведения само от кратките случайни автобиографични бележки, които той е прибавил към историята си. Роден в 1722 г. най-вероятно в Банско, баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Паисий се учил в килийно училище и не е добил по-високо школско образование. “Не учих се, казва той, ни граматика, ни политика никако”. Може би, от родното си място той е отишъл в Рилския манастир, за който ни говори с особена почит. В 1745 г., както казахме, той заминал за Хилендарския манастир при брата си Лаврентий, дето станал монах. Тук той попаднал в средата на по-просветени хора, намерил и множество книги на църковнославянски, сръбски, руски и гръцки език, та можал да разшири своето образование. През пролетта в 1761 г., като проигумен, той отпътувал за Карловци (Австрия) с поръчка от Хилендарския манастир, да получи имота, който починалият там хилендарски архимандрит Герасим е завещал на поменатия манастир. Паисий бил изпратен в Карловци с препоръчително писмо, в което е наречен “честнъйши проигумен” и човек, който се отличава с особена “вярност и усърдие”. Само по подпис от разписка, ние днес можем да съдим за почерка на Паисий Хилендарски.

Той се върнал в Хилендарския манастир, но възникналите раздори между калугерите, поради неизплатен дълг към турското правителство, го накарали скоро да отиде в Зографския манастир. Със своята написана вече история, той почнал да пътува из България. За неговото пътуване ние имаме само едно положително сведение: в началото на 1765 г. той бил в Котел, където тамошният млад свещеник Стойко Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански) преписал историята му. Какво е станало по-нататък с Паисий, ние не знаем. Вероятно, той е посетил и своя роден край, Самоковската епархия, там през 1771 г. бил направен друг препис от неговата история. След като е пътувал из българските земи, за да хвърля семето на народната пробуда, се е прибрал пак в Зографския манастир.

Съществуват и местни предания за живота и смъртта на нашия историк, обаче те са лишени от нужната достоверност. Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес Лозница, квартал на Асеновград). Година на смъртта е 1773 г.

Материалът е по текст на Никола Филипов

„Историята“ на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце.

„История славянобългарска“ е сборна творба, която преплита елементи на история, автобиография и публицистика. Произведението съчетава средновековни и ренесансови характеристики. Към средновековните характеристики може да се отнесе това, че Паисий разглежда българската история от Адам и Ева, преписва от други текстове, както и това, че прави аналогии с Библията. От друга страна присъстват и ренесансови елементи. Паисий заявява, че е автор и творец, нещо типично за ренесансовите автори. Пише на прост български език и налага собствени идеи за необходимостта за национално самоосъзнаване.

“Някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земи те са завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И затова българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както и споменах.”

Паисий Хилендарски

Връзки:

“История славянобългарска” (преведена на книжовен български)

Форум на Live Magazine

Обзор на българските банкноти от БНБ