Голф игрище в околностите на град Балчик, 2007 година
Голф игрищата са необходими на България – няма спор, ползите са ясни.
Защо обаче превръщаме трайно обособени от столетия екосистеми в изкуствен свят, засят с модифицирана, жилава трева, гарнирана с бели камъчета от Южна Америка и дървесни видове от други географски ширини?
Хубаво е да се учим от опита на водещи страни в тази област. Там голф игрища се проектират и строят в изоставени кариери, открити рудници, пустеещи и бедни на растителност терени.
Естествени ливади при с. Долно Сахране, общ. Павел баня, 2005 година
<< Лидия Стайкова от „Полетът на костенурката” Ви насочи към мен! <<
По случай международния ден на земята се включих в една интересна и образователна инициатива. Идеята е на екип от Фото Синтезис.
Избрани са 32 снимки от изложбата „Отражения” на фотографа Александър Иванов.
Създава се виртуална галерия, с помощта на български блогъри. Те ще сложат по една двойка снимки на своя блог на 22 април. Всеки от тях предлага линк към следващия блог, където ще се намира следващата серия снимки (и към предишния ).
Целта е образоването и информирането на българското общество за екологията и запазването на природата! Това е само един от начините да приканя читателите на „Частици от моя свят” да запазят планетата Земя. Красива, чиста и създадена по свръхестествен дизайн от Господа!
>>Симион Патеев от „Наблюдател” със следващата двойка снимки >>


Здравей!
Радвам се, че „изложбата“ ще се получи в такава приятна компания!
Само едно уточнение – ние от ФотоСинтезис сме на http://www.photosynthesis.bg
By: Георги Дерменджиев on 21, април, 2009
at 14:49
Благодаря за уточнението.
By: bulpete on 21, април, 2009
at 14:49
Е, направо ми напълнихте душата с този пост. Аз като еколог, бих определила положението в БГ като абсурдно. В блога си бях направила едно сравнение с политиката на СР Виетнам и Р България, относно запазването и защитата на точно такива територии… Всичко е много лесно, но нашите управляващи го правят все по-сложно и по-сложно
Щом другите го могат, значи и ние можем…
By: hormonche on 22, април, 2009
at 14:49
С риск да се потретя
– много харесах снимките! А и идеята за това „прескачане“, много ми хареса!
Друго си е в добра компания!
By: Златина on 22, април, 2009
at 14:49