Сподели:

Нисичко тяло, сбръчкана кожа, захабени пръсти . И благост и доброта през очите на жена, която в видяла много в този живот! Тази снимка ме провокира на размисли за родителите ни.

Хората прекарали половината си живот в грижа за нас, бъдещето на рода. Как се отнасям с моята майка? Напоследък моето отношение не е съвсем синовно. Времето, финансите и любовта ми са насочени към спътницата ми в живота. Но това не означава, че трябва да пренебрегвам и забравям майка си. Тя е човекът, който ме обича безрезервно, който ме е подкрепял и изграждал като личност. И освен емоционална привързаност, аз имам и морална отговорност да се грижа за нея в старините й. Това е и една от 10те Божии заповеди: ” Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.” ( Ефесяни 6:2,3)  Интересен принцип: Ако искаш да ти е добре, грижи се за родителите си. Егоизмът изчезва на мига, в който покажеш любов към родителя.  

Покрай изборите пак имаше обещания за старите хора и техните пенсии. Пределно ясно ни е, че политиците нямат нужния ресурс, за да се гржат за пенсионерите. Нямаме нужната социална основа, както в Дания и Швеция например. Но и институциите не биха могли да дарят любов на родителите ни… те биха могли да предоставят средства и грижа по закон. Ние сме хората, които даваме наистина нужното на родителите си. Не става дума само за банкноти, но и за внимание, времем изслушване и грижа! АЗ имам отговорността и призванието да съм “добър син” за прекрасната си майка и бъдещите родители по съпружеска линия…

Народ, който забравя родителите си… няма добро бъдеще!