Качвам се в ранния неделен августовски трамвай. Трима-четирима пътници. Набитото ми око забелязва един особен мъж и в отговор, че наистина е по-различен, той се доближава до мен. Иска ми две евро – нито по-малко, нито повече. Не ми обяснява защо са му. Отказвам му. Наистина нямам в себе си никакви пари, а и вече свиквам да срещам французи, които просят пари в градския транспорт.
Имам съсед, човекът е с някакъв здравословен проблем и е пенсиониран, под попечителство е,живее в собствена къща. Държавата му е отпуснала социална помощ, която не е прекалена, но е напълно достатъчна за сам мъж. Майка му идва няколко пъти в седмицата при него. Той вече си е създал територия и начин на живот. Застава на кръстовището и моли за цигари, но не каквито и да са, пуши известни марки. Напоследък обаче ме среща по улицата и ми иска и пари – казва че са за кафе, за сандвич.
Разказвам ви за тези хора, за да ви насоча, че техните молби са конкретни. Искат дадено нещо и ако ти не им го дадеш, те продължават да питат…докато го получат, предполагам.
А ние, вярващите в Исус Христос, знаем ли за какво да тропаме на небесните врати, още повече, че имаме обещанието “Искайте и ще ви се даде…”, подплатено с друго, още по-утвърдително “Има сила в усърдната молитва на праведния.” Естествено тук възникват някои въпроси – какви са нашите желания и дали сме праведни…
Човекът от света е наясно как да постигне целта си, да задоволи естествената си ежедневна нужда и обикаля, не спира да проси, да пита поредния срещнат…
Просим ли си всеки ден мир, разбирателство и мъдрост? Упорити ли сме да викаме към Бога, готови ли сме да бъдем просещи повече вяра и упование…/Ако на някого не му харесва думата “просещи”, значи си има проблем и знае пътя за разрешаването му…/
Господи, благодаря ти за тази уж случайна днешна среща. Вярвам, че тя е поредното ти доказателство да продължавам да търся Твоята помощ и закрила.
Автор: Христина Михайлова (журналист, живееща във Франция)
Снимка: gettyimages.com
Здравей Христина,
Ще споделя и моето виждане по въпроса.
Господ ни е дал абсолютно всичко, което ни е необходимо. Това, че ние не сме се научили да го използваме си е изцяло наш проблем. Не смятам за необходимо да Го притесняваме с непрекъснатите си искания и молби. Просто тярбва да се научим да Го чуваме, виждаме и усещаме със сърцето си. Това “искане”, което е в Библията е от съвсем друг характер.
Но, определено ако продължаваш да го търсиш, ще Го намериш, стига обаче, да го търсиш както трябва и където трябва. Мястото, на което да го търсиш е само едно – навътре в теб! Той е вътре, а не навън. Молбите към него, според мен, са само извинение за собственото ни неумение да се справим с живота, който живеем. И молбите са в полза на тези, които се опитват да посредничат между Него и нас. Щом той е вътре в теб, нужен ли ти е посредник?
Още нещо за молбите – ако Той знае всичко и сам ти предоставя изпитанията, които са благословия, защото ти позволяват/дават шанс да научиш нещо, което трябва да отработиш, смяташ ли, че има смисъл да се молиш, след като Той чудесно знае твоето състояние и нужди! И точно защото ги знае, Той ти дава това, от което НАИСТИНА имаш нужда, а не това, което ти самата искаш. Това го пиша за теб, но то важи за всеки от нас.
Надявам се, че приемаш и чужди гледни точки.
Хубав ден!
By: Ekaterina Choneva on 16, август, 2009
at 14:49
Благодаря Ви за мнението! Радвам се, че откликвате на споделено.
Естествено, че изслушвами чужди гледни точки, но не значи, че ги приемам за истини.
Бог ни е казал да се молим и ни е дал образец на молитвата, уверил ни е в силата на усърдната молитва…Какво следва от това…
Разбира се, че Той е наясно от какво се нуждаем, но ако ние не говорим с Него, не просим всекидневно как ще се осъществява контакта ни…Телепатично…
By: Христина on 16, август, 2009
at 14:49
Така да бъде. Всеки има своята истина и личен път по който върви. Излишно е да спорим на тези тематики, защото пътищата са много, макар и крайната цел да е една.
Благодаря най-малко за “чутата” гледна точка и най-вече за интелигентността в общуването, която липсва на доста места и за всичко останало.
Пожелавам ти успех във всяка област и много Светлина по Пътя, която да води сърцето ти!
Най-искрени поздрави.
By: Ekaterina Choneva on 16, август, 2009
at 14:49
Всъщност – контакта се осъществява чрез Сърцето и Духа. Думите са просто излишни, дори и казани наум. Пък и думата “просим” някак не мога да я свържа с нещо добро и в последствие с Господ.
By: Ekaterina Choneva on 16, август, 2009
at 14:49
Много интересно къде прочетохте в Библията, че думите са излишни.
Библията е моят авторитет! Нея чета и по нея се водя. Там е написано да се моля и вярвам, че Бог ще ми даде попросеното от сърцето.
Повече няма да дискутирам с Вас!
Ако не желаете да четете Божието слово, моля, оставете ние да го четем и да се водим по него.
Благодаря!
By: Христина on 17, август, 2009
at 14:49
Поздравявам Ви за поста! Абсолютно съм съгласна. Молитвата е едно от най-важните неща в живота на един християнин. А и Бог наистина чува молитвите ни, въпреки че знае от какво имаме нужда, все пак имаме нужда и от общуване с Него, нали? : )
Отново поздрави!
By: kristincross on 4, септември, 2009
at 14:49
Наистина Бог чува нашите молитви и има нужна / а колко повече ние/ от общуване. Не напразно ни е казано да не преставаме да се молим.
Зарадвах се днес. Бог отговори на една моя молитва!
Негова е славата!
By: Христина on 5, септември, 2009
at 14:49