Преминавам в нов етап от жовота си. След години на самостоятелност и ергенско безгрижие настъпва момента на промяната. Няма да съм вече сам, ще бъда още по-силен с подкрепата на бъдещата ми съпруга. В бъдещи публикации ще ви представя тази прекрасна личност…
Захари Зограф е създал една изключителна творба на южната стена на Преображенския манастир. “Колелото на живота” изобразява различните етапи в живота, в които всеки от нас навлиза .

След раждането и години на детство, се съзрява и преминава през младежите години. Човек се изкачва до върха на колелото с много надежда и вяра в това
което му предстои, което очаква от живота…
Горе е показан като помъдрял седнал на нещо като трон успяващ човек, но в разцвета на годините си започва да слиза надолу. Има една картина от неговия път надолу много изразителна (ако се види отблизо), как той с всички сили се мъчи и дърпа колелото за да спре хода му, защото усеща, че ще стигне отново до мястото откъдето е тръгнал, но той отива надолу за да умре.
И картината показва как го поглъща земния демон, като грешник.
Не съм съгласен с идеята, че след смъртта – всички биваме поглъщани от демона на смъртта. Християнството учи, че вярващите в Бога ще прекарат вечността в присъствието на Бога. Така смъртта не е края на света, но праг на едно вълнуващо и различно съществуване.
Така или иначе, надявам се да имам още много време, преди да направя пълен кръг по колелото на живота. В момента се намирам в единият му край, сочещ път нагоре. И бракът е част от този път нагоре…
На колелото на живота, в кой момент се намирате?

Публикацията е по идея на Райна Цветкова
Снимки:
GALA16 и Bob Klissourski чрез http://panoramio.com
Връзки:
Пепи, много вълнуващо си писал по темата. От сърце ти желая много щастие в предсоящия за теб етап от живота! С най-добри пожелания, Райна
By: Rayna Tzvetkova on 23, август, 2009
at 14:49
Благодаря ти за коментара Райна! За семейното щастие ти пожелавам да ти се връща тъпкано…
=: )
By: bulpete on 23, август, 2009
at 14:49
Много вълнуващо време в изкачването по колето на живота…А той е прекрасен…твърде често! но и когато боли може да се намери поука и пролука за достигане на радостта!
ЩАСТИЕ! ЛЮБОВ! ВЯРА!
By: Хриси on 23, август, 2009
at 14:49
Благодаря, Пепи!
By: Rayn@ on 23, август, 2009
at 14:49
Много красив стенопис!
By: икони on 10, декември, 2009
at 14:49
Мммм, хубава публикация:))) Малко късно попадам на този блог, но не съм от много странстващите из нета. Късмет по пътя нагоре и мъдрост по пътя надолу… Това пожелавам – и на автора, и на себе си…
By: Люси on 30, април, 2011
at 14:49