Сподели:

Няма да съм първият, нито последният, който ще се оплаква от пътуване с автобус. Редовната линия София – Мармарис беше със много кусури – стар автобус без свестен климатик, неориентирана и притеснителна стюардеса, бавни шофьори. С почивки на всеки 3 часа взехме разстоянието от 1000 км. за 24 часа – при условие, че във всички форуми беше посочена продължителност между 18-20 часа.

Винаги съм бил, човек, който гледа положително и не се настройва негативно в следствие на неуредици и битовизми. Затова, като имам в предвид изгодната ценова оферта за 7 нощувки с Allinclusive и вкючен транспорт, изобщо няма да се оплаквам. Просто бих препоръчал, ако имате възможност да си наемете чартърен полет София – Бодрум и след това 2 часа път с автобус до Мармарис.

Уникалното на този курорт е смесицата между спокойствие и забавления. Градче изпълнено с хотели и крайбрежни улици, в които всеки бар си има собствена програма. Една разходка от единия край до до другия край на плажната алея и главата ти е пълна с бумтящи звуци от шоупрограмите на заведенията.

Тук има много хитри идеи за привличане на клиенти, които не са сложни за изпълнение. Просто трябва да се сети човек и да бъде смел и находчив в бизнеса.

От друга страна спокойствието е осигурено благодарение на дългата крайбрежна ивица. Има хотели, но не оставаш с натрапчивата българско-черноморска нагъчканост. В Мармарис се включват и няколко квартала с местни жители – около 30 хиляди души е местното население. Уличките на стария град при стрдновековната крепост са обгърнати в местна романтика и спокойствие. Околностите на града са заобиколени от планински възвишения с иглолистни дървета. Освен да се излежавате мързеливо на плажа има няколко атракции, които се предлагат от локалните туроператорски агенции.

В общи линии всички предлагат 6 – 7 атракции, които ще разнообразят вашият престой и ще ви оставят с цветни спомени. Опциите са турска баня, посещение на Памуккале и / или Ефес, с корабче до гробниците в Caunos ( с междинни спирки на Плажът на костенурките и кални бани), обиколка на 5 егейски острова с кораб, сафари, рафтинг, гмуркане. 3 от посочените приключения преживахме. Но за тях ще пиша по-подробно по-късно.

Срaвнявам морската почивка в Гърция и Турция. В Гърция планата ивица е по-широка и има по-голямо чувство за простор, стандартът е по-висок – което което важи и за цените. В Турция е по- шумно, по-цветно и по-евтино. На пазарите с ориенталски стоки можете да се натъкнете на интересни находки, които след пазарене може да са отлична сделка.

Разхождате се спокойно по улицата и професионалисти в предлагането на екскурзии веднага ви заговарят:

- Как сме комши?

- От къде разбрахте, че сме българи? Не сме отронили нито думичка?!

- От главата до петите, изписано ви е че сте от България!

Все още не мога да осмисля това твърдение. Познават, че групата ни от 5 човека сме българи, защото сме облечени зле; или защото се различаваме от русокосите стройни рускини и белокожите закръглени англичани?

Едно не може да се отрече – има настроение. Атмосферата е весела, купонджийска. Затова се носи мълвата за доброто обслужване в Турция. Защото, ако са се захванали с туризъм и работа с хора, персоналът е усмихнат, приятелски и майтапчийски настроен. Независимо дали има много работа, малко работа или дали е облачно времето – няма намръщени или навъсени пуфтящи хора.

Пък и ориенталско-балканското ни е близко. Дори и десетките думи и изрази, които използваме или сме чували в България. Забавен пример за комуникация бе реплика на мой приятел от компанията.

Сочи с пръст сервитьора и казва < Чабук, чабук>. В следващия миг, момчето с подноса се засилва към нашата маса, почти на бегом. С притеснена гримаса очаква следващата реплика на българския гост.

След малко попитахме друг българин от хотела, какво е значението на произнесените думи.

< Бързо, бързо> се оказва магическа фраза, която предизвиква смях в нас, до края на почивката ни.