Сподели:

На 4 март през 870 г. официално се признава автономността на българската православна църква под върховенството на цариградския патриарх.

На Осмия Вселенски събор в Константинопол на последното му извънредно заседание (4 март 870 г.) е призната автономността на българската православна църква. За първи български архиепископ е ръкоположен Йосиф (Стефан). Решенията на този събор са победа за българската дипломация. България получава архиепископ и частично независима църква, чрез съборно решение, на което присъстват представители на всички християнски църкви.

С покръстването на българите (приема се, че започва през 864 г.) християнството става официална религия в държавата. За изграждането на независима българска църква княз Борис I (852-889) води 3-годишни преговори с римския папа и цариградски патриарх, възползвайки се от острото съперничество помежду им. Източник  dir.bg

Цариградският патриарх Фотий изпраща на княз Борис I дълго писмо (цели 114 точки), в която описва християнските добродетели, които трябва да притежава един управник или властоимащ. Ето синтезирани съветите на Фотий от “Кое е работа на един княз?”:

• Колкото и за умен да се мислиш, не избягвай беседите с хора по-умни от теб.
  
•  
• Управлявай уповавайки се не на тиранство, а на благосклонността към поданиците си – това е по-здрава опора на властта, отколкото страхът; прави разлика между обич и страх: които обичат, не се боят, а които се страхуват – не обичат.
•  
• Служи си с жива реч, тя често притъпява острието на копието
• Обкръжавай се с добри хора, а не с развратни; за да не мислят, че и ти си такъв.
• Не бъди бърз в свързването с приятели и подбирай такива, които казват неща истински, а не само приятни и ласкателни. Хвали приятелите си в тяхно отсъствие, за да не изпаднеш в ласкателство.
• Назначавай за началници хора справедливи и богати с добродетели, но само след като узнеш дали са такива и в частния си живот – и чак тогава ги поставяй на власт.
• Пази се от прибързани и обидни думи, а също от подигравки – те нанасят сърдечна рана на осмеяните и ги излагат на презрение.
• Помни добрините, които си получил, забравяй добрините, които си сторил.
• Награждавай бързо достойните за награда, а наказвай виновните бавно и скърбейки.
• Бъди неумолим към онези, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към онези, които грешат спрямо теб лично.
  
• Не наказвай в гнева си, той е сляп и не прави разлика между добро и зло.
• Своите злополуки понасяй доблестно, чуждите със скръб.
• Не злоупотребявай с властта като простираш ръка към чуждото.
• Не се предавай на пиянство и разкош, защото те са гибел за държавата.
• Избягвай завистта като тежка за всяка душа болест.
• Не си служи с измама, тя е самопризнание за слабост.
• Отбягвай да се вглеждаш в чужда жена като остра и смъртоносна за душата стрела.
• Пази се от предателство, това е най-голямото злодеяние.
• Пази се от прекалени обещания, те не вдъхват доверие.
• Не бъди надменен, но и не говори позорно и низко в угода на множеството.
• Не върши нищо беззаконно, в угода дори на приятелите си.
• Не очаквай отплата за направени добрини, но не отлагай благодеянията си; отлагай благодеяния, сторени наполовина.
• Не натяквай за сторени от теб благодеяние или за сторени от теб злочестини.
• Не се възгордявай в дни на благополучие, но и не унивай в дни на злополука – и двете неща са срамни.
• Ако паднеш, нека падането ти послужи за урок да не падаш.
  

• Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко сквернословие. Защото това, което човек слуша с удоволствие, той не се срамува и да го каже. А говори ли нещо, без да се срамува, това е голямо доказателство, че той няма да се засрами и да го извърши. Изобщо пази се да не ти се изплъзне езикът, защото много пъти като извърши грешка с някоя много къса дума, той причинява голяма вреда и излага самият живот на човека в опасност.

• Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите и убедителните наглед доводи и на ония, които онеправдават.

• Отвръщай се от злоречиви и клеветнически устни. Защото много пъти една само дума на клеветник е подлудявала деца срещу бащи, бащи срещу деца, разкъсвала е съпружески живот и повдигала роднини едни срещу други и – какво казвам – цели градове и домове е сривала.

• Като оградиш така себе си с приятелство, бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на обществото, а много състрадателен към тия, които прегрешават към тебе.

• Колкото човек превъзходства по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по добродетел. Който върши противното, прави три неща много лоши: себе си погубва, подбужда към зло ония, които го наблюдават, и кара да хулят Бога, че на такъв човек е дал толкова голяма власт. Затова всеки човек трябва да отбягва от злото, но най-много тия, които имат власт.

Източници: Wikipedia, pravoslavieto.com