Сподели:

 

Цяла нощ не спах. Аларма на автомобил не даде покой не само на мен, но и на съпругата ми, както и на стотиците съседи от околните блокове.

Ето какво се случи… 

Първо като съвестни граждани, Илияна и аз проверихме автомобилът да не е под наша грижа. Оказа се тъмно син Fiat Uno непознат до момента. След 50 минути джангър - не ми издържаха нервите. Започнах да си мърморя под нос, докато жена ми се зачуди къде съм тръгнал в 1:48 през нощта?!

Надрасках три изречения на бял лист, в които изразих настояването си алармата да бъде приведена в изправност максимално бързо. Постарах се да не е заядливо писъмце, но все пак адресатът да разбере сериозността на проблема. На външната страна на бележката с големи букви изписах “От съсед”. Така с бодра стъпка отидох до “Фиат”-чето. Поставих (нежно) бележката под чистачката и огледах автомобила. Нямаше следи от разбиване, изглеждаше заключен и само пронизителния писък стряскаше хладната майска нощ!

Точно в този момент вдигнах поглед нагоре. Не знам дали бе заради пулсиращите ми слепоочия от прекъснатия сън или заради абсурдността на ситуацията, а може би съм търсил помощ свише? Погледът ми обхвана целия блок, в който живея под наем. 6 етажа, по 18 апартамента във вход. Нямаше нито една светната крушка, нито един отворен прозорец или балкон – никакъв признак на живот. Все едно всички си поспинкваха блажен сън и всичко е наред.

Все още невярващ на очите си сведох поглед надолу. Незнам дали от недоумение, от срам или от безсилие пред незаинтересоваността и малодушието на хората. Погледът ми попадна върху капака на отново пищящия автомобил. Върху боята, някой бе надраскал окръжност с диаметър 30 см. и вътре един голям Х.

Това е една проста случка. Нелепа и комична за някои. За мен е извадка за състоянието на българското общество в момента. Има проблем, трудност от която главата ти се надува от вой, а хората се ослушват. Казват си мислено: “Ааа, ще отмине! Дай по-добре да си седя кротко – акумулаторът ще се изтощи все някога…” И така стотици хора страдат и си мълчат. Сякаш мазохистично им е приятно да слушат на интервал от 4 минути и 40 секунди вой на аларма, вместо мелодията на щурците.

Другата крайност е омразата. Трудно е за човек да си направи труда да издири собственика, да предупреди за електрическа повреда застрашаваща автомобила. По-лесно е да издраскаш капака с пирон (или ключ под ръка), така че който дава пари за нова аларма да се изръси и за нова боя! Нека му е…

След лиричното отклонение продължавам с разказа си. Защо мислите на другата сутрин бях със сенки под очите – историята продължава и става все по-интересна. Както са посочили 50 % от анкетираните читатели в блога – не е редно да се саморазправяш с чужда собственост. Има си компетентни органи…

Обадих се на тел. 112 и предадох на сънената служителка каква е ситуацията, продиктувах и номера на автомобила. Помолих полицията да издири собственика и да му/ й се обади за да изключи алармата. От отсрещната страна ме попитаха плахо, да не би да е временно явление и алармата да спре сама. След 2 минути върнаха обаждането, да питат дали блокът има няколко входа и след като чуха пронизителния вой отново – явно се убедиха, че явлението е перманентно!

След 6-7 минути пристигна патрулка. Четирима униформени, някои с чаша кафе започнаха оглед на виещия автомобил. От пред, от зад, проверка да не е отключен “Фиат”-а, дали не може да се отвори капака. Ново диктуване на регистрационния номер и колегите им от централата се заеха с издирване на данни. През тези 10ина минути си побъбрихме с полицаите за дежурството, за захладнялото време. Дори достигнахме до извода, че в такива случаи по-добре на село да живееш, да ти е мирна главата.

Бях прекарал доста време навън и реших да се прибера. След още няколко минути и патрулката си тръгна. Явно безуспешно е било издирването. Минутите се нижеха като мъниста на броеница, а акумулатора се оказа мнооого издържлив! Пробвах няколко системи за затулване на ушите с възглавница и някак си заспахме.

На сутринта: излязох в 8:45 за работа, а автомобилът продължаваше да вие! Е, вярно с една идея по-слабо… Но след като си слушал мелодията цяла нощ, вече децибелите ти изглеждат по-приемливи. Даже погледнато по-ведро на нещата може да се изтананика мелодийката, един “римейк на популярна аларма”!

Влизам в кварталното магазинче. Синият “Фият” е паркиран току пред витрината. Сигурно на касиерката за половин час и се е надула главата, мисля си аз. С най-учтивия си възможен тон я помолих да поглежда от време на време през витрината. Току виж собственика на “звуковото чудо” се появи! С още по-учтив тон тя ми отговори:

“Знаеш ли, много съм заета. Няма да имам тази възможност!”

 

 

 

 

Ако изберете възможността “Друго”, моля напишете в коментар какво предлагате?