Сподели:

                                                                            Gettyimages

Не, не е 1 Юни или 15 Септември. Но, защо пък трябва да се сещам за българските деца само два пъти в годината? Повод за публикацията ми е един материал. Проучване на британски специалисти показва, че все повече момичета навлизат в пубертета с навършването на 10 години. 

Като възможни причини се споменават нездравословният начин на живот, химикалите в храните, затлъстяването. Опасност за съзряващите девойки, според учените е сексуалната неграмотност на тази крехка възраст.

Това, което ме притеснява е, че децата спират да имат детство. На десет, единадесет години да започнеш да слагаш грим, сутиен и допълнителни женски аксесоари е меко казано заробващо. Та, нали цял живот сме възрастни. Нека децата имат своето детство. 

Дали ние възрастните нямаме пръст в тази работа? Постоянни натяквания за спазване на норми, като по този начин не се оставят децата да са естествени и неподправени. Или другата крайност на отглеждане в безхаберие, незаинтересованост как детето прекарва времето си. Дали по цял ден пред компютъра, пред телевизора или на улицата, няма значение щом не създава грижи.

Да оставим децата да бъдат деца! Да ги отглеждаме с грижа и любов. Това звучи лесно, излязло изпод клавиатурата на човек, който все още няма деца. Но все пак, замислете се – можем ли да бъдем още по-добри родители? Понякога самите деца могат да ни подскажат как…

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.   

Антоан дьо Сент Екзюпери, “Малкият принц”