Сподели:

  

Отлично знам българската поговорка: “Лозето не иска молитва, а мотика”. Чувал съм я толкова много пъти от стари и млади. Реалността е различна, нито мотиката се вдига, нито молитва се издига.

Не е нужно да обяснявам, вие също живеете на територията на републиката. Предполагам ви се е случвало да звъните в учреждение в петък следобед. Дава свободно… А да отидете на крак и да намерите затворени врати. На следващия път отивате рано, рано – служителката гледа сърдито, че още не си е изпила кафето.

Не е необходимо да разсъждавам върху думите на министър председателя. Бойко Борисов: “Съжалявам, че всеки ден, където и да се  пипне е жива далавера.”.

И една тълпа мрънкачи. Недоволни от всички аспекти на живота, но не правят нищо за подобряване на ситуацията. Не се самозалъгвам, че без запрятане на ръкавите, ще съумеем да направим страната ни по-добро място за живеене. За да се изгради доброто е нужно усилие. 

За да се постигнат високи резултати е нужно време. Не може за два месеца да се сплоти колектив и при първите негативни резултати – уволнение и смяна. Хубавите неща изискват време.

Молитвата изисква време и усилие. Начин на живот – нещо повече от свещичка в труден момент, а после цял живот безбожие. Молитвата променя самите нас. Когато обърнеш взор нагоре, проблемите долу не ти се струват толкова страшни. Когато се застъпиш за онеправданите, твоите трудности не изглеждат толкова тежки.

Какво можем да загубим? Нека коленичим и прекършим своята гордост – че сме най-умните, най-способните, пък видиш ли нямаме късмет. Късметът е оправдание измислено от мързеливите и суеверните. Вярата в Господа е различна от суеверието, защото има упование в Създателя на всичко живо. Щом Той е способен да създаде пръстените около Сатурн, значи може да промени погрешното съзнание на българите.  

Така, че стига съм разсъждавал, ами направо да се захващам да се моля.