Сподели:

Седяло си ангелчето на студената каменна плоча, отправило взор в далечните тъмни облаци. Копнежът за Рая и Божието присъствие бил толкова силен, че го натъжавал. Затова Анхел свеждал глава и тъжно забивал поглед в земята. Така е било години, години наред. Суматоха, върволици от туристи, автомобили, автобуси, моторчета, глъчка. И много гълъби…

Сякаш никой не забелязвал копнежа на ангела за небето. Е, там е различно. В присъствието на Бога всичко е различно – ред, дисциплина и много радост. Светиите, пречудните същества и останалите ангели се наслаждават на Божията слава и величие… а бедният Анхел, бе изпратен с мисия на земята. Да помага на хората в нужда незабелязано и безпрекословно. И така години, години наред.

 

В един от поредните топли януарски дни в Барселона, Анхел си седеше на площад Каталуня както обикновено. Този ден погледът му бе концентриран върху група гълъби, които се къпеха във водата около фонтана.

• Ех, добре сте си вие гълъбчета.

• Защо, Анхел? На теб не ти е нужна баня. Все пак внимаваме да не използваме твоята достолепна фигура за тоалетна.

• Не, не е заради банята. И храна не ми е потребна. Искам само криле!

• Как така криле…? Погледни на гърба си – ти си имаш способ за летене.

• Да, вярно е. Имам криле – но волята на Бога е да съм в помощ на хората. За това не мога да литна просто ей така.

Един от кафеникавите гълъби се присети за случка от преди няколко дни. Бил кацнал на дърво в парка, точно когато възрастна жена от ромски произход обикаляла кошчетата за боклук. В търсене на остатъци от храна, тя имала малко надежда за по-добър живот. Анхел също я бил забелязал и не след дълго подсигурил за жената един забравен в парка пакет с обедно меню. Щом бедната имигрантка вкусила храната, мигом погледнала към небето и благодарила за щедростта свише.

Анхел си припомни случката.

• Да, сещам се, това не беше нищо.

• Как нищо – контрираха го гълъбите. Това, което ти вършиш е достойно за уважение. Чрез чудесата, света около нас може да осъзнае, че има Бог. Той обича хората и дори даде живота си за тяхното спасение. Анхел – ангелите са Божии служители. А служителите на Господа са най-близо до Неговото сърце.

Тези думи привдигнаха малкото ангелче. То осъзна привилегията, която имаше и с нови сили се зае да помага на човечеството.

 

От време на време туристи спираха за снимка до фонтаните. Тогава усмивката на Анхел грейваше изпод срамежливо сведената глава. А шумотевицата, глъчката и потока от хора не смущаваха малкото ангелче да бди над човешките същества. Така е било години, години наред. Така и ще бъде.