Частици от моя свят през годините

Покрай снимките от завършването ми преди 8 години, си изрових още стари снимки. Интересно нещо са това снимките. Запечатват даден момент от живота ти. Замразяват лика на човека до теб. Може да минат години, да си забравил за тази личност… Но снимката пази спомена, не забравя! Независимо дали са черно- бели, цветни, дигитални или каквито и да измислят в бъдеще, снимките оказват емоционално влияние. Върху притежателите им и върху хората изобразени на тях.

Виолета и Рашо Рашеви през далечната 1976 година.

Казват, че съм бил спокойно и кротко бебе. Е, сигурно съм ревял, но и съм се усмихвал!

За усмивката вече споменах …

На 3 години и половина, пак се усмихвам! И дълга коса, почти като на момиче…

Появило се и братче – „сладко като шоколадче“.

В детската градина постоянно правехме някакви театрални и музикални представления. Поверяваха ми „отговорни позиции“ : дядото от приказката „Дядо вади ряпа“ и бияч на ксилофон. Ако все още не сте ме забелязали – горен ред, третият от дясно.

Първи клас – чавдарче. Тамън ме избраха за „заместник знаменосец“ и падна тоталитарния режим. Язък!

Момчешка компания във 2-3ти клас. Забележете прикрития смях на момчето в дясно (Теодор). Стана спортен журналист …

Братята в Созопол – 2000 г.

Лудо семейство в Новогодишната нощ. Майка “ руса (!) испанка“, баща „арабин“, брат „от специалните служби“. На мен не ми бе лесно – „мумия от хиляди години“. (Не, не съм избягал от пациент от болница!)

Добре е от време на време да поглеждаме назад в миналото си. Така ще видим къде сме били, къде сме сега и къде искаме да бъдем …

Advertisements

15 thoughts on “Частици от моя свят през годините

  1. гравитон 4, септември, 2008 / 14:49

    Готин пост! С мого усмивки и жизнерадост! Запазил си ги и днес!

  2. Андрей Н. Неделчев 12, септември, 2008 / 14:49

    Супер пост, Пепи! Благодаря ти!

    Между другото, в забавачката аз също бях дядото с ряпата… 🙂

  3. Bistra 14, октомври, 2008 / 14:49

    страхотно, много ми хареса.
    сега имам чувството, че досега все едно не съм те познавала! 🙂

  4. nofearinc 7, декември, 2008 / 14:49

    Невероятна галерийка – а на 3 годинки си изглеждал страхотно 🙂

  5. bulpete 8, декември, 2008 / 14:49

    Благодаря за топлите думи!

  6. bibbka 1, януари, 2009 / 14:49

    Moite nqma da sa mnogo topli:) az nqmam takiva. ne me kefi mnogo blogut ti ihihihi

  7. Мая 16, май, 2009 / 14:49

    С умиление! 🙂

  8. Мария 18, юни, 2009 / 14:49

    Искрен си и лъчезарен,запази се такъв и не забравяй детето в теб.Няма значение на колко сме ако запазим детската си душа значи сме постигнали всичко.Тайната е в това да се съхраниш въпреки предизвикателствата на живота.Желая ти успех и не сваляй усмивката си от лицето.От кака Мими,майка на две момчета и все още с детско сърце.

  9. СилванаБлвест 3, юли, 2009 / 14:49

    Разкриваш друга част от живота си, която дори не съм се и замисляла че я има. Интересно и много, много уютно. Моля те, запази тази топлина, която лъха дори от най-обикновени снимки и с нея изпълни и новото си семейство.

  10. Алекси Момов 7, ноември, 2010 / 14:49

    Здравей Пепи,
    Радвам се искрено на това, което прочетох и видях в бога ти. Ти професионално ли се занимаваш с психология? Това е едно от направленията в които работя.
    Поздрави АМ.

    • bulpete 7, ноември, 2010 / 14:49

      @ Алекси,
      Благодаря за споделеното мнение. Психологията е част от живота на всяко човешко същество. Явно това ти е направило впечатлвние в блога. Други хора ги интересуват различни теми, които също са загатнати в „Частици от моя свят“. Кой от каквото се интересува, това намира…
      Моята съпруга, преди да се запознаем бе впечатлена от една статия за вируси в блога ….

  11. Люси 30, април, 2011 / 14:49

    страхотна история, най-хубавото в нея е, че продължава 🙂

  12. Анонимен 25, ноември, 2011 / 14:49

    Ти си син на колежката по английски Виолета Рашева? От снимките става ясно, че не е съвпадение на имената :))) Аз съм Славка Иванова – учителка по история вече 27 години в 35-то… толкова дълъг период от време, че вече съм позабравила първите си ученици, но винаги се радвам на среща стях. Специални поздрави!!!

  13. Анонимен 6, октомври, 2016 / 14:49

    Здравей, много се радвам на снимките, много ми харесаха.:)
    Все още ви чакме в Елин Пелин??

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s