Гладис Ейлуърд „Малката жена“


Гладис Ейлуърд е родена 1902 г. близо до Лондон. Баща и бил пощальон и семейството не разполагало с големи доходи. Ейлуърд става прислужница за да подпомага родителите си.
Когато приема християнската вяра, тя придобива изгарящо желание да стане мисионер. Записва се на обучение в Мисионерски център за Китай, но след 3 месеца напуска учебното заведение – преподавателите я смятат за неподходящ кадър.
Гладис е разочарована, но решила да действа.
Отново започнала работа като прислужница. За 4 години спестила сума, която не е достатъчна за финансиране на дълго и скъпо пътуване до Китай. След помощ от приятели идва и решението, младата жена да замие с влак, вместо с кораб.
Така започнало приключение, в което Гладис Ейлуерд имала в джобовете си 2 лири и девет пенса ( около 10 долара). Най –важното притежание на жената мисионер била вярата в Бог.
Маршрутът на пътуването с влак бил през Русия и Сибир за Владивосток. По това време имало военни действия между Русия и Китай. Освен това, Гладис трябвало да измине и известно разстояние пеша, за да хване следващия влак. Прекарва зимна нощ в Сибирската пустош.
Пристигнала в Китай, Ейлуърд става помощничка на друга жена мисионер- Джийни Лоусън. Двете отварят страноприемница, в помощ на местните хора – “Страноприемница на осмото щастие” в град Янчен.
Гладис е решена да научи китайски език. За по-малко от година, тя започва да говори свободно на местните жители. Скоро заведението става известно в цялата провинция Шанкси и местните търговци го предпочитали. Храната и подслонът се заплащали, но имало безплатни грижи за мулетата.
Вместо похот и пиянство, в страноприемницата имало мир и спокойствие.
Мулетарите толкова харесват историите от Библията, които Гладис им разказвала, че на свой ред ги разказвали на други места в Китай, където отсядали. По този начин принципите на християнството и вярата в Бога се разпространявали естествено.
След време местен лидер, мандарин от Янчен назначава Ейлуърд за инспектор по проект сред жените в областта. Така освен, че придобива доверието на местната власт, жената мисионер има достъп до голям кръг от жители.
През 1933 г. избухнал бунт в местния затвор. Няколко затворници са убити и пазачите се страхуват да влязат обратно в затвора. Мандаринът помни думите на Гладис Ейлуърд, че Господ я пази. След молба от началниците на затвора, англичанката е изпратена сред престъпниците за да усмири бунта. Тя се среща с лидерите на затворниците и вижда с очите си теснотията, липсата на занимания и недостатъчната храна. Гладис работи усилено за да създаде възможност семействата на затворниците да им осигуряват храна и станове, за да имат мъжете някакво занимание.
Ейлуърд развива социална дейност, като се грижи за деца сираци. Откупува животите на малки деца, превърнати в роби от местни богаташи.
Гладис Ейлуърд получава китайско гражданство и на страната на китайците във войната им с Япония. Нейното село е превзето и на няколко пъти живота и е в опсност: бита е до несвяст с приклад на пушка; била е простреляна, но успява да избяга. Японците обявяват награда за главата й – жива или мъртва.
През 1940 г. положението става взривоопасно. Ейлуерд събира 100-те деца от сиропиталището и тръгва за град Ксиан. Групата бежаци трябва да изкачат планинската верига и да прекосят Жълтата река (Хуанг хе).
Двайсет и седем дневното пътуване включва преминаването на 160 км. труден и опасен терен. Освен физическите трудности на прехода, групата се сблъсква и с опасностите от японски патрули и нападения от самолети.
Смелата жена пристига в Ксиан на предела на силите си – дехидратирана, изтощена, недохранена и тогава се разболява от кормен тиф и пневмония.
След като здравето и се подобрява, Гладис Ейлуърд основава християнска църква в Ксиан.
Към края на 40- те години на ХХ век англичанката се връща в родината си.
Редица журналисти отразяват историята на живота й в телевизионни предавания, книга “Малката жена” (Алън Бърджис), дори и филм “Страноприемница на шестото щастие” (с Игрид Бергман).
След комунистическата революция, Гладис Ейлуърд опитва да се завърне в Китай. Отказан и достъп до страната и тя се насочва към Тайван.
Там през 1953 г. основава сиропиталище и се посвещава на грижа за децата до смъртта си. Погрбана е в Christ College, Danshui, Taiwan.
Гладис Ейлуърд: “Моето сърце е пълно с хваление, че един толкова незначителен, недостатъчен и обикновен човек може да бъде употребен за Негова слава. Ликувам, че съм донесла Божието благословение на Неговите хора в бедния и преследван Китай”.

По материали от “ 101 велики личности и как те промениха света ” / Джон Хъдсън Тайнър / издателство “Мемра” ООД, 2007г.

Снимка: Chris Nelson

Advertisements

3 thoughts on “Гладис Ейлуърд „Малката жена“

  1. Вили 5, октомври, 2008 / 14:49

    Благодаря ти, че разказа историята на Гладис, Пепи! Поредното доказателство, че Бог използва обикновени малки хора, за да променя историята – стига да сме на Негово разположение и да Му се доверяваме.

  2. jordanka 3, ноември, 2008 / 14:49

    Струва ми се, че тази книга “ 101 велики личности и как те промениха света ” / Джон Хъдсън Тайнър / издателство “Мемра” ООД, 2007г. е чудесна. Ти май я имаш? Заслужава ли си?

  3. bulpete 3, ноември, 2008 / 14:49

    За любознателните и интересуващи се от история е много добра. Пък и е много добър избор за подарък!
    Може да се желае още: снимките да бяха цветни, а не черно бели…
    Предстои да публикувам още една статия …
    Очаквай интересната история на „летящия шотландец“!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s