Благодарност

Случка от миналата седмица.
Хапвам си аз арабски хамбургер с мазни картофки. Наслаждавам се на петъчния късен следобед. Работната седмица е свършила…
Потънал в блаженство, погледът ми попада на старец. Енергичен е въпреки побелялата коса. Тъмно – синьо работническо сако, въпреки температурата от 31-32 градуса по Целзий. Човекът рови в контейнера за боклук. Без предпазни ръкавици, без свян. С пръстите покрити с мръсотия, той сортира ненужните неща на страна. Открива нещо, което го кара да спре за миг.

Това е наполовина нагризано хлебче от сандвич. С внимание и прецизност старецът изтръсква пясъка у камъчетата полепнали върху сусаменото покритие. След това разтваря едно прозрачно пликче и слага грижливо там находката си.
Продължих да дъвча своя арабски сандвич. Вече не ми се струваше толкова вкусен. Даже усетих горчивина. Не беше от горчицата в сандвича …
Стана ми болно. Натъжих се от спомен, който пробяга в съзнанието ми.

Няколко дни по-рано, мой приятел, Радо, ми звъни в офиса. В напрегнат момент започва да ми разказва как срещнал в подлеза на бул. България и бул. Гоце Делчев един клошар. Представяте си моето търпение да изслушам разказ за 24 годишен мъж, който е шизофреник и си е пуснал брада до кръста.
Иначе бил свестен, интелигентен и дружелюбен, но с психични отклонения, които го спохождат ненадейно от време на време. Моят приятел звънял по познати в търсене на съвет и помощ за несретника. Звънял на “спешния” телефон на софийската психиатрия. 2 дни никой не вдигал.
Радо дори дал информация и на телефон 112. След 4 дни , никой не знаел за такъв случай записан по телефона!? Та аз търпеливо изслушвам. След това в рамките на едно скалъпено изречение казвам, че съм зает до края на седмицата, но ще помисля как мога да помогна. Отговорът на моя приятел бе:
“Обаждам ти се, защото си различен. Ходиш на църква, а вярващите хора са готови да помагат. Нали?!”

За секунди си припомних случката, докато старецът с оръфаното хлебче се скри зад ъгъла. Е, настигнах го; дадох му малко пари, а той ме попита: “ Какъв е поводът?”
Поводът е моето работещо съзнание. Предизвикване от Бога да не съм безразличен.
О, аз съм много благодарен за това, което имам.
Любящо семейство, прилични доходи, интересна работа, грижовни приятели.
Благодарен съм за това, което имам.
Но благодарността без действие е равна на самодоволство!
Благодарният човек е и даващ човек. Защото е наясно, че придобивките и благините идват свише. И не са самоцел, да се чувствам добре.

Да мрънкам за липсата на грижи от държавата е загуба на време. И оправдание за моето бездействие…

Сао Паоло, Бразилия (източник Wacky Archives)

Advertisements

7 thoughts on “Благодарност

  1. beke 26, август, 2008 / 14:49

    Здравей, Пепи! Щом темата я зачекваш втори път, явно те вълнува това, което става около теб и по-специално хората, които са в така начереното “неравностойно” положение, за което те поздравявам.

    Преди доста години се наложи да се прибера много късно вкъщи, защото имаше една жена през няколко блока от моя, която беше психически неуравносена и в стремежа си да й помогнем заедно с няколко мои приятелки положихме доста усилия и дори бих казала се поизмъчихме. На края дойде линейка, взе я, и от там на сетне не зная какво стана с нея, дали отново се е върнала, да бъде сама на улицата викайки жално или е някъде хоспитализирана, където би трябвало да полагат грижи…За онзи момент, обаче аз бях доволна, че съм помогнала 🙂

    Да, ама не, имаше една крилата фраза. Сега вече виждам, че не е добре да се помага частично. Какво имам предвид – според мен не е добре да се даде веднъж монета на някой просяк, веднъж да нахраня някого, веднъж да му дам топли дрехи, веднъж …. Защото това не е помощ, това може само да ме залъже, колко съм добра, как помагам на нуждаещ се. Осъзнах, че ако помагам, то помощта ми е добре да бъде за генерална промяна на живота на дадения човек, както са правили и други хора в по-стари времена. Мисля, че ме разбираш за кого говоря 🙂

    Като се замисля, всъщност, цялото ни общество има нужда от помощ! Защото докато има хора, които да ровят по кофите и да са в мизерия, то сред тях има по-богати и от тези, които карат скъпи коли, защото в сърцето им има благодарност и любов (ах, колко тривиално, но колко истина има в тези думи!). Бих казала, че познавам много хора, които имат “нормален” живот, а всъщност са като тези просяци, но на друго ниво. Ровят в боклуците на този мръсен свят, викайки че няма чистота. (Малко застъпвам коментара си към постинга ти “Предател”, но според мен нещата са свързани)

    Това, което правя днес, е да търся да променям живота на хората около мен, така че от тъмнината, студа, мизерията в тяхните сърца да изгрее Слънцето и да загорят те подобно на къпината с неугасващия и неизгарящия огън, та дано този огън да стопли други сърца и други и т.н.

    Вярвам, че когато обществото ни оздравее, няма да има психически неуравновесени хора, просяци и прочие.

    Има още неща, които мога да допълня, но се пиртеснявам, че все пак е коментар и не е добре да прекалявам. Мисля, че в общи линии мисълтя ми е ясно очертана и разбираема.

  2. mishlence 15, октомври, 2008 / 14:49

    Здравей, радвам се, че има хора като теб. Наистина тези хора имат нужда от помощ, защото са болни, защото имат истинска нужда от грижи. Всеки ден, навсякъде се сблъсквам с факта колко малко грижи полагаме за болните, старците и безпризорните деца. Защото може би много си мислят – аз съм беден, да им помагат богатите…

  3. vlood 16, октомври, 2008 / 14:49

    Боже, това момче съм го виждал точно там, на България и Гоце Делчев… и ме е срам да си призная ама… мислех, че е някъв наркоман, че от толкова млад да кисне по цял ден на улицата, сиреч в подлеза. Той всъщност е жертва на гнусното ни болно общество, от което аз съм част. Какво можем да направим за този човек?

  4. bulpete 16, октомври, 2008 / 14:49

    @Mishlence: Благодаря за това. че си се отбила в блога. Чел съм няколко твои пост-а…
    @ vlood:
    Браво за признанието, защото някои си мълчат и си живеят живота…
    Тук можеш да видиш какво се случи в края на лятото с този човек:
    https://bulpete.wordpress.com/2008/09/26/tv/

  5. welcome 26, октомври, 2008 / 14:49

    Красиво написано, мне понравилось.

  6. julian ljubenov 7, август, 2009 / 14:49

    Blagodria na BOG che ima takiva hora kato teb ,da se vslushat v GLASA MU .Priatelju pozdravi i specialno Rado zastoto BOG go podtikna i toi se vslusha v GLASA mu.Tova e EDNA OPITNOST KOIATO STE IA RAZKAZVAM S UDOVOLSTVIE ZA PROSLAVA NA NASHIA SPASITEL ISUS.A nai radostnoto e che tova dostigna do vsichki hora v Bulgaria chrez predavaneto na kanal 1.Dano horata da sa SI VZELI POUKA OT TAZI SLUCHKA i da sa kato Rado I Trb ,za da se nauchim na taia dobrodetel da suchuvstvame i na drugite hora!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s