Частици от моя свят в Букурещ (1 част)

b

Bucuresti? Ja, Ja …

След предварителна подготовка и планиране организирах група ентусиасти за екскурзия до Букурещ, Румъния. Конкретна цел на нашето посещение бе концерт на британската група Delirious.

Пътят до Русе беше спокен и приятен. Нямаше много хора, които да пътуват една седмица преди Рождествените празници. Само лекият дъждец и хладният въздух напомняха за зимния сезон.

Стигнахме до Русе след няколко часа и решихме да обядваме. Аз съм си приключенски настроен и последовател на поговорката: „Когато си в Рим, прави като римляните”. Затова попитах първия срещнат къде можем да хапнем вкусно и евтино. Насочиха ни към Кооперативния пазар – заведението „Стъпката”. Готвени ястия на прилични цени за работещите около пазара.

„Когато си в Русе, прави като русенци!”.pict7714

Бързо минахме границата  при Дунав мост. Въпреки, че и на отиване и на връщане се опитах да мина в по-бързата лента, се оказа че тя е само за румънски граждани.

Любопитството ми ме накара да прочета предварително няколко блог статии на българи, пътували в Румъния. Затова не бях изненадан от кръговите движения, добрата маркировка и изпреварванията от ляво и дясно на румънските шофьори.

Започна се спор с мой приятел за сравнение на качеството между българската и румънската пътна настилка. От малкото си опит на шофиране из  Балканите знам, че всички погранични зони получават субсидии от ЕС за инфраструктура.

Винаги пътят е безупречен в първите 10-ина километра около границата. След това, обаче се появяват коловозите и бабуните. В случая нямаше големи и фрапиращи кратери.

Следяхме картата неотлъчно и след 40 минути влязохме във видимо голям град.

Започнаха и задръствания и почти всички в колата бяха учудени. Казвам „почти“, тъй като някои изказаха предположение, че това е самият Букурещ. С другите се питахме: „Кой е този град? Няма голямо населено място преди Букурещ.“ Не забелязахме и никаква обозначителна табела за влизане в град,b-street-church

Свалих стъклото и попитах един румънец:

– Bucuresti?

– Ja, Ja …. – отговори бодро местният и посочи отривисто с ръка напред. Явно ни помисли за немци…

Реших да карам в тази посока докато стигнем до Букурещ…След още един километър задръстване настигаме бус с русенска регистрация. Нашенецът разсея съмненията ни, като потвърди че сме в Букурещ. Голям смях падна! Важното беше, че се забавлявахме! Дотук добре …

Появи се нов проблем…Как да намерим малката уличка, на която се намира нашия хостел?

След неуспешен опит с румънски полицаи, влязохме в ОMV с масирано видео наблюдение. Бяхме упътени от учтива румънска служителка от бензиностанцията. Изневиделица се появи още един българин, който като разбра до къде искаме да стигнем, ни предложи да кара пред нас с колата си. Оказа се , че имал работа на съседната пряка до нашия хостел. Точно в десятката, нали?

Опитвах се да следвам автомобила с видинска регистрация, но под 70 км/час скоростта не падаше. На няколко пъти спирахме да се изчакваме, но накрая стигаме на съседната улица до хостела.

Винаги съм се справял добре с ориентирането, в компанията също имаше шофьор с добра ориентация.

И въпреки че имахме карта, ни отне още половин час, за да се справим с намирането на базовия ни лагер. На помощ се притече румънски младеж, който ни ескортира със своя Golf до вратата на хостела.

Чудо свише! Да имаш 3-ма пътеводители в чужда страна. Приказките за гадните българи, които не си помагат в чужбина просто не се оказаха верни.

Снимка на нашата група – част от стотината българи, дошли на концерта на Delirious?.

polivalenti3

Ето още частици >>> от Букурещ ( 2 част)

Ела на разходка из Букурещ (част 3) >>>

Румъния в снимки (тук)

Advertisements

5 thoughts on “Частици от моя свят в Букурещ (1 част)

  1. Martin 26, декември, 2008 / 14:49

    Як разказ. Значи са оправили частта след мостта ?

    „Любопитството ми ме накара да прочета няколко блог статии на българи, пътували в Румъния. Затова не бях изненадан от кръговите движения, добрата маркировка и изпреварванията от ляво и дясно на румънските шофьори.“ – marfiland.blogspot.com ?

    Ако да, то съм трогнат 🙂

    • bulpete 26, декември, 2008 / 14:49

      И като каза, рече … 😉
      Наистина благодаря за приятните и полезни публикации!

  2. Nikolay 26, декември, 2008 / 14:49

    Много интересно отговаряли Румънците : Ja, ja 🙂 Всъщност Ja е в немския , в румънския си е Да. Определено кръговите движения са им мания, преди 1 месец преустроиха регулирано кръстовище със сфетофари на малко кръгово …. това в Гюргево. Хубаво е да се види северната част на Румъния, която е по-богата и развита.

  3. edi 26, декември, 2008 / 14:49

    Аз мисля че Румънците ни поизпревариха още преди 5/6 години…

  4. Nikolay 26, декември, 2008 / 14:49

    Еди, като цяло е така, но ако видиш Гюргево, ще си кажеш точно обратното.Горките… съвсем скоро (преди няколко години) им изградиха канализация, цялата част на града се захранва с ток по въздушен път.Това лято за първи път направиха първите копки за полагане на кабелите под земята и то в участък от около 1000 метра (по една от централните им улици страда Гърий). Не може да се отрече едно – напредват с по-бързи темпове от нас. Корупция има , но не е толкова явна, усвояват си капиталите от еврофондовете и са добре. Неке ние го мислим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s