Частици от Букурещ (2ра част)

Lucky House Hostellucky-front

Намерих това място от Интернет. Коментарите от клиенти бяха преобладаващо положителни. Предимство е, че мястото е в жилищен квартал на тиха улица и все пак е в центъра. Собственици са приятно семейство на средна възраст , които предлагат нощувки в стаи с 4, 5 ,8, и 12 легла. В плюс е фактът, че хостелът функционира от година и половина. Обстановката е приятна и нова – може да се паркира автомобил в двора.   Нямам никакви оплаквания, освен предложението да добавят закуска към нощувката… : ) Не, че ние нямахме какво да ядем!

camera41 kitchen-lucky1

Когато си в група, винаги има и други мнения. Някои от спътниците ми примрънкаха относно някои детайли. Нали знаете, за да се почувстваш у дома са нужни, малки глезотийки. Ако липсват – оставаш със съзнанието, че си на гости.

Лампа, вместо с 3 крушки, както е тирана, свети само с една. Парното се пуска в началото, по- късно през нощта се намалява, липса на хавлии, душ без поставка за самия душ. Все пак за 14 евро на вечер, не можеш да очакваш Sheraton!

Нощта на Delirious? delirious

Паркирах на почти километър разстояние от зала Polivalenta, с идеята, че ще има задръстване от автомобили след концерта. Тъй като бяхме 1 час преди началото, нямаше чак такъв наплив от хора. Предимно млади – голям процент непълнолетни.

Организацията преди концерта не беше толкова добра  – затворени врати, аха да ги отворят и се отказаха. Излезе един младеж и се опита да направи съобщение – да надвика стотиците събрани. Говореше само на румънски, но добре че един румънец до нас преведе на английски:

„Забранени са снимките с фотоапарати и видеокамери. Ако ви хванат, ще ви изгонят .“ Разпоредителите бяха непълнолетни. Сред тях и момичета (нямам понятие, как едно момиче на 17 години ще може да въдвори ред сред невъздържана тълпа).

picture-013 За да бъда коректен публиката беше много културна. Самата аудитория на Delirious? са хора, които вярват в Бога и християнските принципи. Така че проблеми и ексцесии не са се създавали. Втурването по стълбите надолу при отварянето на залата е предполагам общочовешки инстинкт. Да стигнеш първи, да вземеш по –добри места…

Бях разочарован, че залата бе наполовина празна. Очакванията ми за пълна зала заради многомилионните румънци, не се оправдаха. Пък и това беше последният концерт на групата за годината. Допълнителен драматизъм внасяше и скорошната новина, че Delirious? спират записи и турнета от 2009 година.

Подгряваща група бяха Vitamina C – румънска група.

Изпълниха три песни на румънски и се прибраха. Озвучаването и осветлението бяха на много добро ниво. Последва петминутна пауза, за да падне настроението…

Моите коментари са от позицията на чужденец. Това, че не познавам езика, сигурно допринася за по-критичната ми оценка. Коментирам и от позицията на организатор…

Участвах като разпоредител на Рождествен концерт 2008

Предполагам, че някой посетил концерта в НДК също може да посочи някои слаби места в организацията на българското мероприятие… Но горещо подкрепям градивната критика и смятам, че посочването на слаби страни може да послужи за работа в положителна насока в бъдеще.

Настъпи моментът за появяването на сцената на Delirious? . Всичко в залата се наелектрализира. Има мигове, когато очакваш да видиш скъп човек, любимия преди романтична среща, роднина на летището във фоайето за  пристигащи, известна личност, която си виждал само по телевизията или в интернет. Представете си това усещане, умножено по хиляда и петстотин.

band1Групата излезе на сцената в стилни сиви костюми и публиката се взриви.

Последваха няколко парчета, които бяха като встъпление за вечерта. Тези песни ни помогнаха  да осъзнаем напълно, че сме на концерт на Delirious? .

Ето няколко впечатляващи момента:

Признанието на вокала Martin за семейството му в южна Англия. Заедно със съпругата си имат 6 деца и грижите за отглеждането им са поверили на румънска гувернантака. Реверанс към публиката беше коментрът за прекрасните ястия, които румънката готви.band2

Много се зарадвах и впечатлих от изпълнението на живо на песента „History maker“. Публиката пееше, а  мнозина плачеха…

Пуснал съм клип на парчето …. ето тук.

Невероятен момент бе краят на песента. Вокалът Martin Smith слезе от сцената, отиде при публиката и се качи на раменете на няколко човека от събралите се на първите редове. Виждал съм изпълнители да бъдат носени на ръцете на свои фенове, но никога не бях виждал това.

Martin направи около десетина стъпки върху ръцете и раменете на феновете.

Спря и запя отново куплетите на песента, които говорят за това как вярващите са носени в любящите ръце на Бога. Вокалът остана няколко минути обгърнат в румънското знаме. Магически момент, който се е запечатал в съзнанието ми. И не само в моето…

Ако желаете да чуете още парчета, от новия албум на групата – ето тук (MySpace/Delirious).

След края на шоуто се отправихме обратно към базовия ни лагер. Бяхме наситени емоционално и духовно, но гладни физически.

Бях подвел своите приятели, че с евро ще се оправим в Букурещ. Почти никъде не приемаха европейската валута и имахме нужда да обменим леи. След половин час обиколка из нощните улици намерихме денонощно „exchange” (compliments to Villie) бюро.

Една от най-комичните ми ситуации беше пред витрината на арабски ресторант.

Видяхме опашка и решихме, че мястото е добро за хапване. Почти целият персонал се състоеше от румънци и няколко араби. Момичето на касата не знаеше друг език освен румънски.  Така. Започнах с посочване по снимките от менюто. Тя се притесни още повече и ни насочи към момчетата, които приготвяха храната. Никой не вдяваше английски , руски, български, шведски, датски.

Зад нас се образува опашка от десетина човека. Всички ни гледаха, някои сърдито, че ги бавим, останалите се смееха на нашето затруднение. Накрая една румънка се смили над нас (Господ здраве да й дава!) и на англо-френски успя да предаде нашата поръчка на момчетата от персонала. Върнахме се обратно на касата.

Мисията ни беше изпълнена успешно, с ухаещи пликове пълни с храна се отправяме към хостела.

През деня не намерихме улицата, та през нощта ли!  Обиколки на няколко улици за около половин час! Леко изнервени стигнахме живи, здрави и гладни.

Изненада! Нямаше ток. Чуха се подмятания от рода на:„Сигурно от икономии не са си платили сметките!”

Представете си сега следната картинка:

02:00 часа през нощта. Кухня на хостел в Букурещ, с лек цигарен аромат. Мрак, тъмница, студ.   Рецепционистът нямаше свещ, нито бонбон?! Приятелят ми, Ники, научи през тази нощ,  огромната разлика в значението и употребата на думите „candle“ и „candy“.

Имахме си фенерче! От тези, самозареждащите се – от магазините за 1 лев. Светлината беше достатъчна да освети само част от масата, на която бяха сложени арабски специалитети (с чесън).

В сумрака около масата седяха няколко българи.

Подпухнали, жадни, уморени, леко миришещи, но смеещи се на  забавните случки „в странство“.

Добре, че след около двадесетина минути  вече имаше ток . Ако трябваше да спим без отопление, не съм сигурен, че този пътепис щеше да е така жизнерадостен. : )

На другия ден започна обиколката ни из Букурещ.

<<< Обратно към  Букурещ  ( част 1)

Ела на разходка из Букурещ  (част 3) >>>


Румъния в снимки

bandsuites

Използвани снимки на Delirious? от:

Концерти и плакат

Advertisements

4 thoughts on “Частици от Букурещ (2ра част)

  1. deni4ero 27, декември, 2008 / 14:49

    ами, аз нямам думи 🙂 чакам с нетърпение следващата част 🙂

  2. Martin 27, декември, 2008 / 14:49

    Много яко си го описал… само как така снима вътре, нали ти бяха забранили?

    • bulpete 27, декември, 2008 / 14:49

      Всички снимаха с камери и с фотоапарати.
      Както съм описал, нямаше достатъчно персонал. Пък и да е имало някой, 70 % от хората, трябваше да бъдат изкарани от залата.
      Но снимките излизат лошо качество, а звукът от колоните е гъгнещ. Затова си има професионални фотографи и видео екстри, които могат да се изтеглят от официални сайтове…
      Снимките, които съм публикувал са от началото на декември, концерт в Лондон.
      Най-отдолу съм сложил връзка към източника на снимките.

  3. Bennie 28, декември, 2008 / 14:49

    Хех, интресно сте си изкарали, ще ви останат спомени 🙂
    Така като гледам човек и 5 езика да знае, понякога пак не се оправя 😉
    Да не споменавам колко много Боян искаше да отиде на този концерт… Радвам се, че сте били там и сте се забавлявали.
    Благодаря за подробностите, ще продължавам със следващата част от пътеписа 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s