Видях себе си …

Четох, как Дачи е познала себе си, в разговор с една жена. Интересно и непонятно ми беше нейното преживяване, докато не се случи и на мен.

Видях себе си.

Във филмов герой. В неприятна, комична, трагична светлина.

В моменти, когато съм изморен или разстроен се затварям в себе си. Отбягвам телефонни разговори, дори с приятели. Оставам си в къщи, далеч от мероприятия, купони и други подобни. В домашния уют си мързелувам… пред компютъра, с книга или списание в ръка. Или както героят от филма – отива до видеотеката, наема заглавие и се опитва да избяга от реалността.

Беше много интересно преживяване. Сякаш виждам себе си на големия екран. Знам как се чувства героят, как мисли, защо реагира по определен начин.

Това преживяване ме изуми, но и ме стресна. Нима съм толкова скучен и предвидлив?

o

Продължих с мислите си: Кой ме познава всъщност? Кой ме познава най-добре?

В своя блог аз представям част от себе си. Неслучайно сайтът е озаглавен “Частици от моя свят”. Това, което публикувам в интернет е само “опаковка”, за пред хората. Истинското ми “съдържание” е много повече от това, което виждате. Пред многобройните си познати също представям определена част от себе си. Питат ме: “Как си?”, аз неизбежно отговарям: “Добре.”

Не разкривам много чувствата и емоциите си. От възпитанието ми ли е, в детската градина ли израснах такъв? Не знам… но аз съм си такъв.

Кой ме познава най-добре?

Личността, която е знаела какъв ще бъда, още в утробата на майка ми.

Личността, която знае бъдещето ми, още преди да е настъпило настоящето.

Личността, която ме обича. Независимо от моите недостатъци, грешки и слаби страни.

Личността, която има търпението да използва силните ми страни. Да ме провокира и мотивира да се променям към по-добро, дори чрез един филм.

Личността…

Това е Бог.

Advertisements

12 thoughts on “Видях себе си …

  1. Наталия 18, януари, 2009 / 14:49

    Ти си човека който най-добре познава себе си. Прави това което да те кара да се чувстваш добре. Защо смяташ, че си странен, може би другите са странни …

  2. V.KOZHUHAROVA 18, януари, 2009 / 14:49

    KOGATO CHOVEK SE OTDELI O T PATYA NA STADOTO, TOGAVA SHTE OSTAVI DIRYA SLED SEBE SI!

  3. bulpete 18, януари, 2009 / 14:49

    @ Наталия:
    В действителност всеки си има странности и характерни особености. На околните може да им се струват като чудатости…
    А относно самия мен, колкото повече време минава, толкова повече осъзнавам че не познавам себе си. Все нови и нови щуротии ми идват на ум…

  4. Rayn@ 18, януари, 2009 / 14:49

    Заинтригува ме заглавието, а после още повече самият текст. Бъди себе си!

  5. Гост 18, януари, 2009 / 14:49

    Мисля, че откри онова, което правиш и ще правш цял живот – да откриваш и преоткриваш себе си.
    А Бог – той е Всичко…Ние сме частици от Него, Негови неповторими творения….В този ред на мисли колко хора са се замисляли дали са достойни да бъдат част от Бог ???

    • bulpete 19, януари, 2009 / 14:49

      @ Гост: Това риторичен въпрос ли е?

  6. Майк Рам 19, януари, 2009 / 14:49

    Умният човек цял живот търси божественото в себе си. Тъпият… той просто знае всичко.

    Хубаво е, че си задавш тези въпроси, защото самото търсене е магическо преживяване и осмисля целия ни живот.

    • bulpete 19, януари, 2009 / 14:49

      Майк, благодаря ти за коментара. Все едно Паулу Коелю е писал в блога ми…

  7. Mari-ana 20, януари, 2009 / 14:49

    По-лесно се показва опаковката. За да се покаже съдържанието се изисква доверие – към самия себе си, към другите, към света.
    Дали сме достойни да бъдем част от Бога? Това не го определяме ние или другите, а само Той. В зависимост от делата ни. Така че, е по-добре да мислим за тях, а не делата господни. 🙂

  8. christmas_cactus 20, януари, 2009 / 14:49

    Това със сигурност е знак от съдбата – дадено ти е да погледнеш на себе си отстрани, а това е най-големият ни проблем на хората, че не можем да се видим отвън! Ти си мислещ човек, който търси развитие и затвореността ти е просто една стартова точка. Това, което е важно, е че вътрешно промяната работи в теб:)

    Аз също преди време видях себе си във филм -казва се Beyond Borders…Това, което правеше главната героиня и дилемите, които изживяваше бяха точно моите мечти и дилеми, сякаш се видях себе си след години ако следвам мечтите си.. Не знам какъв знак ми отправи съдбата чрез този филм, още мисля по него, тъй като все още не съм поела пътя, който Сара измина, а аз се надявам някой ден.

  9. Гост 20, януари, 2009 / 14:49

    Не Петър. Това не е риторичен въпрос. По-скоро идеята ми е с него да предизвикам повече мисли у хората, до които ще достигне.

  10. Дачи 8, февруари, 2009 / 14:49

    Изпращам ти малко позакъснели усмивки 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s