Мъгла на Витоша, двама спасени

Тримата ентусиасти се качихме до пистата Витошко лале с голямо желание. Покрай почивните и празнични дни нямаше наплив от хора. Качихме се на лифта с идеята да се спускаме по полите на Витоша няколко часа след обяд.

С радост забелязахме, че лифта работи, можехме да се се качин до горната част на Лалето. Качвал съм се няколко пъти, в предходни години до тази част на пистата. Там се разкриват страхотни гледки на София и цялата околност, когато времето е хубаво…

d

Синоптичната прогноза бе за “променливо време в планините, с леки превалявания от сняг”. Още на средата на изкачването до горната част на Лалето, разбрахме, че няма да е безинтересно преживяване. Силен вятър, които навяваше снега. Прогресивно увеличаваща се мъгла и минусови температури. Още на седалката на лифта, лицата ни бяха заскрежени и позамръзнали от студа. Слязохме от лифта – само двама ски ентусиасти се спуснаха преди нас и изчезнаха в мъглата.

Когато видях сериозните метеорологични затруднения, помолих моите двама приятели да не се отделяме надалеч един от друг и да се спускат внимателно –с мисъл за другия. Виелицата, навяваше снега в гърбовете ни и затрудняваше още повече видимостта. Само жълто черните пилони за маркировка бяха частица сигурност в тези минути. След 200 метра надолу по склона, вече писта и хребет не можеха да се различат. Спусках се и виждах бегло очертанията на човека пред мен. Затънах на едно място. Отне ми време да се измъкна от мекия сняг, който беше току що намерил своето място – подгонен от бурния вятър.

c

Когато настигнах приятелите си, се оказа че имаме нов проблем. Ски автомата на най-младият от групата беше се развалил. Невъзможно беше да се съединят ската и обувката. Да се поправи апарата във виелицата бе невъзможно, пък и бях забравил джобното си ножче (както и фотоапарата си).

Трябваше да преценя ситуацията, под напористите подканяния на другия мой приятел. Сноубордистът  в групата, беше най-добре екипиран и подготвен физически за ситуацията. Той изчака приятелите си почти 20 минути на студа и беше готов да помогне, дори да поизмръзне още.

Безсмислено беше да стоим на студа и виелицата и да се чудим. Трябваше да се вземе решение. Решихме сноубордистът да се спусне надолу по пистата, а аз и скиорът да тръгнем лека по лека надолу по маркировката.

Обадих се на Планинската спасителна служба. Те ме упътиха към близка станция на Червен кръст, която се окзавала само на стотина метра под нас. Но в тази виелица и мъгла, видимостта бе под 15 метра. Задачата не бе лека.

Най-важното в екстремни ситуации е да не се паникьосваш, да не губиш реална преценка за ситуацията. Опитах се да окуража моя приятел, взех му част от оборудването и закрачихме двамата в мъглата.

Интересното бе, че в интервал от десетина минути, нямаше никого наоколо. Нито скиори, нито сноубордисти. Това придаваше още по-апокалиптични краски на нашата ситуация. В далечината забелязах очертанията на къщичката на Червен кръст.

Когато обърнах погледа си на ляво, видях три фигури. Червените им якета се забелязваха отдалеч, въпреки виелицата. Те крачеха в колона, с добро темпо и целенасочено  – към нас!

Зарадвахме се, че помощта е на хоризонта. Когато ни приближиха, спасителите се увериха, че сме добре физически – помогнаха ни с носенето на ски, щеки и борд.

Закрачихме към колибката на спасителите, по маршрут значително по-кратък от моя. Ако бяхме продължили в посоката, която аз избрах, щяхме да прекараме допълнителни 15 минути затъвайки в пресен сняг.

Влязохме в кабинката. Малка стаичка с размери четири метра на четири метра. Радиатор поддържаше приятна топла атмосфера. Тези млади мъже, отдали се на призванието да спасяват хора в планината вдъхваха увереност и спокойствие.

Поправиха разваления автомат, поканиха ни да седнем и да починем. Нямаха нито провизии, нито супермодерно оборудване. Но всеки един от тях имаше сърце да помага на нуждаещите се. С шеги и приятелско отношение, ни възвърнаха настроението и желанието да караме по снежните писти.

На спасителите ПСС …

Освен лично, бих искал да изкажа огромната си благодарност и писмено.

Само след десетина минути, времето се изясни. Дори грейна слънце за момент. Отново се появи гледката към София и се наслаждавахме на приятен остатък от деня. Прекараното време на Витоша тази събота, може да се определи като приключенско.


Снимките са от тук

в. Дневник за спасителите

Сайтът на Планинска Спасителна Служба

logo_bgr1 При нещастен случай
Дежурни телефони

1470 – Mtel, Vivatel
02 963 2000 – БТК
за справки или съвети
1471 – Mtel, Vivatel

Advertisements

3 thoughts on “Мъгла на Витоша, двама спасени

  1. Людмил 28, февруари, 2009 / 14:49

    Много хубава случка, героично спасяване на по-слабия, но версията на безгрижния сноубордист се разминава.
    Може би е по-добре някой друг да похвали героя, а не той сам себе си 😉

  2. Анонимен 28, февруари, 2009 / 14:49

    Срам…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s