Блог обществото, „простотии“-те и аз по средата

31880

ВИДЕО: 25.03.2009 Соломон Паси в RE:TV

Отне ми време да подредя мислите си по най-парливата тема от последните дни. Изказването на Соломон Паси, че 4 споменати блога в студиото на RE:TV са “простотии”. Изгледах няколко пъти видео материала, за да не бъда предубеден и да си вадя прибързани изводи. Ще споделя размишленията си по случая в няколко насоки:

На гости

Кандидатът за председател на НАТО бе поканен в предаването “Булевард България” с водещ Иван Бедров. Едно от правилата в политиката е да опознаеш събеседника си. Ако го беше направил, г-н Паси щеше да знае, че журналистът Иван Бедров има личен блог. Да критикуваш прегледа на блоговете, формата на предаването и липсата на “естетически колектив” в телевизията е меко казано неучиво. Все едно да отидеш на гости на семейство, да се появи детето и да възкликнеш: “Ама това ваш’то дете много грозно, бе!”

Съветите на г-н Паси за ограничаването на публичността на блоговете не са само критика към екипа на RE:TV. Тези думи са презрително отношение към мнението на отделния гражданин.

Изпуснати думи

Наясно съм, че г-н Паси изрази лично мнение, което бе споделено спонтанно. Често се случва човек да изрече думи. След това да се опита да подкрепи тезата си и да се оплете още повече.

Аз изпитах на свой гръб тази грешка. Пуснах няколко шеги, които се приеха  погрешно от мои колеги. Позицията ми на мениджър, ме задължава да внимавам със своите думи, действия или бездействие – да не вредя на служителите на фирмата.

По същия начин и г-н Паси трябва да внимава със споделянето на лично мнение, спрямо голяма група от хора. Защото освен лично “естетически”, неговия глас е и на депутат, представител на НДСВ, кандидат за председател на НАТО, човек представящ България.

Колкото по-виока длъжност заемаш, толкова по внимателен трябва да си към издънки. Защото старите хора са казали, че “от високо се пада най-тежко”!

Блогърите

Гледам да избягвам общите класификации като “всички българи”, “всички политици”, “всички блогъри”. Просто защото не може да се слагат под общ знаменател толкова много хора. Все пак, има разпознаваеми модели и тенденции, които са описани по много прозорлив начин от Боян Юруков:

А какви сме ние блогърите? Образът на блогъра е този на млад човек, който стои често пред компютъра, “чати” много, пише глупости и не се среща с хора наживо. Това не може да е по-далеч от истината. По-голямата част от популярните блогъри са над 35. Това е почти изискване, защото за да пишеш авторитетно се иска опит. Също така като правило те не стоят вкъщи – има сума ти и срещи, консултации и конференции, на които се ходи. Писането в блог може да се прави отвсякъде. Докато бях в Брюксел обновявах редовно блога си чрез sms-и. Когато бяхме в Европейския Парламент първия ни въпрос беше къде е WiFi мрежата. (Нямаше такава впрочем.) Блогърът е извънредно общително същество. Донякъде дори плашещо такова. Ние постоянно намираме нови начини да се изразяваме и да привличаме внимание. Затова блоговете не са един жанр, както го учат журналистите – това е “люпилня” за идеи, в която важат с пълна сила законите на Дарвин – най-добрите оцеляват.

Любима Йорданова прави мащабно изследване за ролята на блоговете в българското общество:

Важна характерна черта на блогосферата е липсата на централизация. Тя няма централизирана структура и участниците й са хора с най-различни интереси, възраст, професия, образование, идеологическа пристрастност, политическа ориентация.

Това, което непременно трябва да се каже за блогърите, е нецензурираната им реч, изключителната искреност на словото и посланието им към читателите. Не е без значение и фактът, че през последните 20 години израсна едно поколение, формирано в посттоталитарния исторически период на България, което не познава страха от репресии, поколение, което не знае, защо българите настръхваха, настръхват и сега само при споменаването на думите Държавна сигурност. То не познава страха, не приема духовната и материалната мизерия на днешното битие в България и има своя гражданска позиция, на първо място споделена в личния дневник, в личния блог.

Да се върна на коментара на Соломон Паси. Четирите блога, цитирани в предаването се различват освен като автори, така и като стил на писане. Единият блогър предпочита кратки и ясни изречения. Другият използва иронията, в коментара си за промените в Европейското законодателство.

Конкретно тези автори според мен не представят нищо просташко, деградирало или неморално. Като имате в предвид и моите морални възгледи

По-интересна бе последвалата реакция на блогърите. Както няма официална структура, връзка и договореност между отделните автори, така има удивителен синхрон. Единност, която е удивителна за българското общество. Появиха се стотици публикации, които са систематизирани тук.

Отново няма еднакъв етикет за характера и стила за това как “блогърите отвръщат на удара”. Има и хапливи нападки, злостни коментари, но и интелигентни сравнения между блоговете и памфлетите от миналото.

Истината е, че всеки автор на публикации в интернет не е глас в пустиня. Един блогър, може да влияе на неограничен брой читатели!

Частици от моят свят

Не бих искал да приемам лично класификациите на г-н Паси. Не желая и да подпомогна направата на Google бомба. Това, което бих желал да спомогна е за подобряване на блог културата, за повдигане на нивото на публикации. Ще бъде добре всеки блогър да си направи самопреценка и ревизия.

Аз се замислям за съдържанието на моя блог. Занижен ли е моят критерии? Склонен ли съм да представям България и всичко родно в негативна светлина? Изваждам ли грозното и пошлото наяве? Може ли да се класифира “Частици от моят свят” като “проститии”?

Смятам че отговорите на тези въпроси трябва да дадете вие, читателите.

Моето мнение е, че се стремя да изтъквам доброто, градивното и позитивното. Пък дори и когато става въпрос само за една квартална уличка.

Политиците

Наблягам на твърдението, че не може всички политици да се заклемят като “интернет неандерталци”. Мартин Димитров е положителен пример за диалог с блогърите. И все пак Боян Юруков прави интересен анализ:

Четирите власти в държавата имат нужда да сложат този феномен в някаква кутийка, за да могат да си мислят, че поне им е под око. Същото правят с престъпността и корупцията. Разликата е, че не разбират какво става в блогосферата, защото не участват в процеса. Някакви деца правят нещо с интернета и после отиват да скачат пред парламента. Повечето политици са над 50 години, което в почти винаги означава, че си нямат бледа представа от електронното общество. За тях интернет и блоговете е поредната неприятна мода сред младите, която скоро ще отмине. Точно като онези мазни топчета, които лепяхме по тавана като малки.

Наричам политиците старци, не заради възрастта, а заради начина им на мислене. Говори се много за сблъсъка на поколенията. В случая обаче имаме хора от всякакви възрасти и от двата лагера. В същността си това е сблъсък на възприятия за света. Ние сме децата с идеалистична престава за обществото и желание са промяна. Те са старците с опита и ръце вкопчени в лостовете на властта. Можем да работим заедно, ако те пожелаят да слязат при нас. Тогава ще им помогнем да продължат напред, защото ще видим пропукване в остарелите им разбирания. Ако не, ние бързо ще се качим при тях. Историята учи – ние само ви я четем.


logoГласувам статията като свежа!

Връки:

http://metafrasiorg.blogspot.com/2009/03/blog-post_5458.html

Advertisements

4 thoughts on “Блог обществото, „простотии“-те и аз по средата

  1. Eneya 29, март, 2009 / 14:49

    Да, общо взето нещата наистина стоят така. Както хиляди пъти вече казах, притеснява най-много, че Паси призова за цензура и естетиката е по-важна от проблемите.

    • bulpete 29, март, 2009 / 14:49

      Благодаря за коментара. За мен е чест, да видя че си посетила това скромно блог убежище…

  2. ljubima 4, април, 2009 / 14:49

    Много добре си го написал, Петьо. Така е, когато човек заема важен обществен пост, той трябва да знае, че преди всичко е длъжен на обществото. Да не ти пука от единия отрицателен глас, той е на манипулатор, който обикаля политическите блогове. Така човекът припечелва някой и друг лев. Много ми хареса усмивката ти на снивката. Сърдечна.

    Продължавай все така.

    Любима

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s