Малката калинка в голямата катедрала

_

Една калинка си стояла спокойно на стръкче трева. С наближаването на вечерта се увеличило и желанието й да обиколи околността. Особен интерес в нея предизвиквали очертанията на огромна католическа катедрала. И така разперила крилцата си, гадинката зажужала по посока на църковната сграда.

Огромните метални порти били все още отворени и за калинчето било лесно да се шмугне в светата обител. В първите моменти на свикване с обстановката, малкото създание не различавало нищо в сумрaка.

След известно време микроскопичното мозъче на калинката започнало да осъзнава размерите на монументалното здание. Не само грандиозността на куполите и мраморните колони били забележителни. Изяществото на изваяните статуи, златните орнаменти наоколо, магическата светлина на запалените свещи били неописуеми.

Цялостната атмосфера на мир и боговение предизвикала силна емоция в калинката. Тя започнала да разбира колко е малка, не, точната дума била “нищожна”. Насекомото си припомнило изминалите мигове на безгрижност, безхаберие и прахосничестово прекарани в полята. Калинката се почувствала ужасно глупава и неспособна да осъзнае висшите истини на живота!

Тъкмо се наканила да отлети обратно с наведена глава, когато вниманието й било привлечено от движение. Там далече напред, встрани на олтара. Още по- встрани. Да, пред огромните тръби на органа се суетял свещенник. Любопитството на калинката надделяло над самосъжалението и тя с усилие долетяла на една ръка разстояние до божия човек.

Свещенника бил видимо притеснен. Натискал с усилие клавишите на музикалния инструмент, но не се чувал нито звук от величествените метални тръби на органа. Очевадно имало проблем, очевидно не можел да разбере къде е препятствието!

Калинката предпазливо наблюдавала затруднението, оплакването и недоумението на човека с расото. Той имал основания за притеснение – на другия ден трбвало да изнесе празнична литургия. Липсата на огласяващите звуци от органа, би била истинска катастрофа.

След няколко минути свещенникът коленичил. Успокоил учестеното си дишане и ясно произнесъл думите:

“Дай ми помощ от горе!”

Калинката се учудила. Как този човек, с размери петстотин пъти по-големи от нейните, коленичил и помолил за помощ. Насекомото осъзнавало, че в катедралата нямало никой друг освен нея и свещенника. Затова решително се издигнала от удобното си прикритие и направила оглед на тръбите на органа. Нали такъв бил призива на свещенника – помощ от въздуха, от горе! Предпазливо доближила огромните цилиндрични отвори на тръбите. От пръв поглед разбрала какъв бил проблема. Въздуховодите били затворени, за да не влиза прах в огромните тръби. С нарастваща възбуда и ентусиазъм калинката започнала да жужи, да кръжи, да създава максимално шум. Но дали свещенника щял да забележи малкото създание?

След напрегнати мигове, които се сторили на калинката цяла вечност – човекът обърнал погледа си по посока на въздуховодите. Размахал с ръка за да прогони калинката, но се спрял на мига, когато забелязал отворите на органа. Скочил с нетърпение, дръпнал една ръчка и от органа потекли благословени мелодични звуци. Тишината и сумрка били събудени от радостните и благодарствени възгласи на божия служител.

Останала без дъх, калинката най-накрая кацнала на близката пейка. Само личностите от изящните стъклописи били единствените свидетели на доброто дело. Дали някой я е забелязал, нямало значение за калинката. Била изтощена, но радостна от добре свършената работа. С идването на радостта си отишли самосъжалението и чувството за нищожност.

И най-малкият има своето място в църквата.

.

Снимки:

Gettyimages ; Linkinn

Advertisements

14 thoughts on “Малката калинка в голямата катедрала

  1. Jordanova 23, април, 2009 / 14:49

    Страхотна история! Върна усмивката на лицето ми! Many thanks!

  2. Стефан Димитров 23, април, 2009 / 14:49

    Супер насърчително 🙂 Всеки един човек е ценен в Божиите очи и няма място за самосъжаление. Живота ни е в собствените ни ръце и как ще го изживеем зависи от нас – можем да се самосъжаляваме непрестанно и да не постигнем нищо, но можем да творим добро и това да осмисля живота ни!

  3. bebona 23, април, 2009 / 14:49

    Хубава история 🙂 Наистина, като помогнеш на някой, това ти носи радост.

    • bulpete 23, април, 2009 / 14:49

      Благодаря за коментарите и споделеното видео…

  4. Андрей Неделчев 23, април, 2009 / 14:49

    Готина история с вярна поука. Никой не е безполезен и няма причина да иска да е друг, а не себе си. Благодаря ти, Пепи!

  5. Rayn@ 23, април, 2009 / 14:49

    Наистина хубава история. Благодаря!

  6. bolgar 23, април, 2009 / 14:49

    Добро е! Браво.

  7. ludipari 24, април, 2009 / 14:49

    Само дето църквата е акционерно дружество за експлотация на човешката гулпост…

  8. Людмил 24, април, 2009 / 14:49

    Браво на ludipari, той единствен е разбрал смисъла на историята 🙂
    Пепи, от къде ги намираш тези истории? Много са интересни. И поучителни…

    • bulpete 24, април, 2009 / 14:49

      Текста съм го писал аз.
      Иначе не се връзвай на Апостол Апостолов. Той винаги изпъква с контра мнение, целта на което е малко реклама…

  9. Людмил 24, април, 2009 / 14:49

    Браво бре, може да пробваш да понапишеш малко приказки. Очевидно ти се отдава 🙂
    А относно „обичащият парите“ и на мен ми прави удоволствие да коментирам мнението му… ако изобщо това е мнение, защото това са стари щампи, още от онова старо време, в което теб не те е имало 😉

  10. Tcveti 1, май, 2009 / 14:49

    Браво! Поздравявам те за историята, която си написал. Има дълбок смисъл и е много поучителна. Продължавай да пишеш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s