„Писмата на Душевадеца“ – К.С. Луис

Скъпи ми Горчилко,

Разбирам това, което казваш относно подбирането на книгите, които нашия „пациент” чете, както и за това да се погрижим да се вижда достатъчно често с онзи негов приятел, материалиста. Но дали това не е малко наивно? Звучи ми сякаш смяташ, че доказателствата са начина да го държим далеч от ръцете на Врага. Това може би щеше да е така, ако живееше няколко века по-рано. Тогава разбираха кога едно нещо е изпитано и кога не; и ако нещо беше изпитано, те наистина вярваха в него. Хората тогава все още свързваха убежденията си с делата – и бяха готови да променят начина си на живот, ако убежденията им го изискват. Но с помощта на пресата и другите ни оръжия от този тип, ние в голяма степен променихме това.

Твоят човек е свикнал, още от дете, да има в главата си дузина философии едновременно – някой от които напълно несъвместими една с друга. Той не мисли за тях като за „истинни” и „лъжливи”, но като за „теоретични” и „практични”, „старомодни” и „съвременни”, „умерени” и „крайни”. Езикът, а не аргументите, е твоят най-добър съюзник, който ще ти помогне да го държиш далеч от Църквата. Не се опитвай да му доказваш че материализма е истина! По-добре го накарай да мисли че това е смело, или доблестно, или пък достойно за уважение. Това са нещата, които всъщност го интересуват.

Проблемът с доказателствата е, че по този начин преместваш битката на територията на Врага. Той също е силен в доказателствата. Докато в демагогията, като тази която ти предлагам, Той изобщо не може да се мери с Нашия Баща Отдолу. Със самото си действие на доказване, ти караш „пациента” да размишлява. А веднъж научи ли се да размишлява, кой може да каже докъде ще стигне? Дори да успееш да обърнеш сегашните му размислишнения в наша полза, пак ще създадеш у него фаталния навик да размишлява за важните неща, вместо да се интересува единствено от товам което вижда и чувства в момента. А всъщност твоята работа е да го накараш да се фокусира именно върху това. Научи го добре, че именно това е „истинския живот” и не го оставяй да си задава въпроса какво всъщност означава „истински”.

………………………………………………………………………………………………..

Твой любящ чичо,

Душевадеца

gargoyle

Advertisements

9 thoughts on “„Писмата на Душевадеца“ – К.С. Луис

  1. Людмил 6, май, 2009 / 14:49

    Май ще накараш някой да се позамисли 😉 Внимавай, може да обърнеш някой към истината …

  2. Деяна 6, май, 2009 / 14:49

    Петре, знаеш ли къде мога да намеря книгата? Дали на хартиен носител или електронен вариант – има ли я някъде?

    • bulpete 6, май, 2009 / 14:49

      И аз търся книгата, защото моето коепие изчезна някъде.
      За момента без успех, ако си добре с английски или руски, мога да ти посоча интернет адреси, където я има.

  3. bulpete 6, май, 2009 / 14:49

    @ Анонимен:
    Аз ползвам неговия превод, но са само 7 глави.

  4. Андрей Неделчев 7, май, 2009 / 14:49

    Пепи, поздравления за избора на илюстрация към откъса!

    Аз имам българското издание на хартия. Драсни ми един ред да ми напомниш! Ще направя нещо, така че да може да я прочетеш цялата…

  5. Андрей Неделчев 12, април, 2010 / 14:49

    „Писмата на душевадеца“ беше преиздадена преди няколко седмици от изд. „Нов човек“ в първоначалния превод на Ралица Ботева.

    Може да се закупи за по-малко от 6 лв. Виж http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=37161

    • bulpete 12, април, 2010 / 14:49

      Благодаря ти Анди!
      Купих си я миналата седмица… с голямо удоволствие!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s