Ключ

0

Снимки: GettyImages

Ключове. Всеки един от нас разполага поне с една връзка от тези метални парчета. Те ни дават достъп до много места – само с едно завъртане. Историята, която ще ви разкажа е за един метален ключ.
Никой не помни, кога се е появил на бял свят – но всички от връзката знаели, че той е “специалният ключ”. Огромният размер вдъхвал респект. Блестящото покритие предизвиквало възхищение. Специфичната му употреба била забулена в тайнственост.
Собственикът на връзката ключове бил един фермер на почтенна възраст. При отварянето на повечето врати, старецът не си давал много зор. Бил прехвърлил определена възраст и видял много от живота – почти нищо не можело да го изненада.
Но в определени случаи фермерът бил особено експедитивен!
Поне веднъж дневно, ей така, изневиделица идвал часът на “специалния ключ”. Изведнъж грохналото тяло на мъжа се понасяло към една дървена постройка в североизточния ъгъл на двора. В такива моменти на напрежение и забързаност бил използван масивният старинен ключ. Някои от събратята ключове на връзката , дори твърдяли, че “специалният ключ” бил изработен по-голям, с цел фермера да не се забавя в търсенето му.
И така минавали лета, зими и сезони. Големият ключ се възгордял. Не общувал с останалите “простосмъртни” на връзката. Е, какво от това, че бил изгубил бласъка си. Независимо от протриването по  ръбовете и износването от употреба. Той се смятал за най-ценният ключ не само в къщата или селото, но и в цялата околия.
Денят бил като всички други дни. Слънцето изгряло в компанията на кукуригането на петела. Постепенно в къщата се разнесъл мирисът на пържени филийки и семейството огласявало стоите с весел шум.
Ключовете започнали да предусещат, някакво тържествено събитие- нещо във въздуха подсказвало, че денят бил свързан с промяна.
След закуска всички се запътили към дъревната постройка в ъгъла на двора. “Специалният” се изпъчил гордо, в очакване да бъде отново център на внимание.
Каква била изненадата на металните събратя, когато фермерът взел брадва. С енергичната помощ на синовете си, старецът с няколко отмерени удара разбил барачката и доволно изтупал ръцете си. С отревисто движение извадил връзката ключове и измъкнал най-голямия ключ. Но, вместо да го използва, с едно движение на ръката си мъжът захвърлил през рамо масивното тяло на “специалния ключ”. Всеки един от ключовете на връзката, от най-използвания, до най-малкия възкликнали от изненада, страх и неведение. Хората, нали не чуват говора на предметите, се върнали с радостни възгласи в къщата.

,

Изоставен, ненужен и самотен лежал в градинската пръст големият ключ. Оглеждайки обстановката около себе си, постепенно започнал да осъзнава какво е било неговото предназначение. Членовете на селското семейство празнували построяването на нова тоалетна в къщата. Разрушени били илюзиите на масивния ключ. Разбита била и бараката, ползвана за тоалетна на двора!

“ Гордостта предхожда гибелта и високоомерният дух предхожда падането.“  Библията, Притчи 16: 18


Advertisements

8 thoughts on “Ключ

  1. Z.Yordanova 15, май, 2009 / 14:49

    Човече, много ме кефиш! Имаш дар да пишеш истории! Продължавай в същия дух…

  2. 314px 16, май, 2009 / 14:49

    Чудно, защо ще му трябва на някой да си заключва тоалетната на двора…
    Лично аз не съм наблюдавал подобен феномен 🙂 иначе това, което пише в Притчи е вярно.

    • bulpete 16, май, 2009 / 14:49

      @ 314px
      Допълнение специално за теб:
      Къщата на фермера била последна, в покрайнините на селото. Зад телената ограда на двора се простирала дъбова горичка. Случвало се е понякога вечер, някое животинче да изпълзи изпод оградата. И понеже дървената тоалетна била най-близката постройка – се отбивало вътре. Естествено, никое горско създание не изплзвало тоалетната по предназначение. Точно обратното разнасяли неприятни кафяви, мазни следи след като излизали от барачката. След няколкократни увещания от жена си, фермерът се принудил да направи специален ключ за тоалетната на двора.

      „Ключ: The Beginning“

  3. 314px 16, май, 2009 / 14:49

    с това начало изглежда доста по-завършено…
    и благодаря за специалното допълнение 😀

  4. deni4ero 16, май, 2009 / 14:49

    дори и без началото, пак е страхотна алегория 🙂
    Ако знаеш откога този стих ми е забит в съзнанието …

  5. Тошка 18, май, 2009 / 14:49

    Според мен историята изключително добре приляга на нашите управляващи: депутати,министри ,мин.председател/особенно/,мутри и всякакви там настоящи величия

  6. Стефан Димитров 20, май, 2009 / 14:49

    Много добра и поучителна история. А на теб Пепи определено ти се удава да пишеш такива – така че продължавай в същия дух. А дали става въпрос за барака или за външна тоалетна – това е без значение. Важна е поуката, а нея я има.

  7. galiq 22, май, 2009 / 14:49

    Определено затвьрждаваш желанието ми да те познавам лично:))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s