Родители

life2

Нисичко тяло, сбръчкана кожа, захабени пръсти . И благост и доброта през очите на жена, която в видяла много в този живот! Тази снимка ме провокира на размисли за родителите ни.

Хората прекарали половината си живот в грижа за нас, бъдещето на рода. Как се отнасям с моята майка? Напоследък моето отношение не е съвсем синовно. Времето, финансите и любовта ми са насочени към спътницата ми в живота. Но това не означава, че трябва да пренебрегвам и забравям майка си. Тя е човекът, който ме обича безрезервно, който ме е подкрепял и изграждал като личност. И освен емоционална привързаност, аз имам и морална отговорност да се грижа за нея в старините й. Това е и една от 10те Божии заповеди: “ Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“ ( Ефесяни 6:2,3)  Интересен принцип: Ако искаш да ти е добре, грижи се за родителите си. Егоизмът изчезва на мига, в който покажеш любов към родителя.  

Покрай изборите пак имаше обещания за старите хора и техните пенсии. Пределно ясно ни е, че политиците нямат нужния ресурс, за да се гржат за пенсионерите. Нямаме нужната социална основа, както в Дания и Швеция например. Но и институциите не биха могли да дарят любов на родителите ни… те биха могли да предоставят средства и грижа по закон. Ние сме хората, които даваме наистина нужното на родителите си. Не става дума само за банкноти, но и за внимание, времем изслушване и грижа! АЗ имам отговорността и призванието да съм „добър син“ за прекрасната си майка и бъдещите родители по съпружеска линия…

Народ, който забравя родителите си… няма добро бъдеще!

 

 

Advertisements

4 thoughts on “Родители

  1. гравитон 31, юли, 2009 / 14:49

    Дали да не си припомним и поета:

    ДА се завърнеш в бащината къща,
    когато вечерта смирено гасне
    и тихи пазви тиха нощ разгръща
    да приласкае скръбни и нещастни.
    Кат бреме хвърлил черната умора,
    що безутешни дни ти завещаха –
    ти с плахи стъпки да събудиш в двора
    пред гостенин очакван радост плаха.

    Да те присрещне старата на прага
    и сложил чело на безсилно рамо,
    да чезнеш в нейната усмивка блага
    и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
    Смирено влязъл в стаята позната,
    последна твоя пристан и заслона,
    да шъпнеш тихи думи в тишината,
    впил морен поглед в старата икона:
    аз дойдох да дочакам мирен заник,
    че мойто слънце своя път измина…
    –––––––––––-
    О, скрити вопли на печален странник,
    напразно спомнил майка и родина!
    Димчо Дебелянов

    • bulpete 31, юли, 2009 / 14:49

      Благодаря за припомнянето, Гравитон!
      Точно в десятката…

  2. deni4ero 2, август, 2009 / 14:49

    И на двамата 6 точки за годината 🙂 Пепи, аз мисля абсолютно по същия начин за родителите ни и отговорността ни към тях, която, по-скоро, трябва да е породена от любов, а не от задължение и
    господин Графитон, прекрасно стихотворение!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s