The name of the game…

I

Обичам футбола! Всеки път, когато приближа футболно игрище – погледът ми жадно поглъща зеленината на тревата, вратите поставени една срещу друга, очертанията на терена. Възможно е да ми е предадено генетично… майка ми и вуйчо ми от малки са отраснали с игра на футбол.

Ясно помня дните, когато си избирах любимите отбори. Малчуган, едва тръгнал на училище с явно пристрастие към червените фланелки…

След като си счупих глезена, по-рядко играя футбол. Интерсувам се от играта като зрител, но любовта не е замряла или отшумяла. Седи си в сърцето ми, независимо от моментното спортно-техническо състояние, независимо от финансовата криза, независимо от годините.

Мечтая след години отново да се занимавам с футбол, в ролята на треньор. От предишен опит се убедих, че е трудно да промениш настройката и поведението на зрели мъже. Затова мисля да се занимавам с треньорска дейност на деца. Ще си направя организация с редовни тренировки, тренировъчни пособия, такса и контакт с родителите. Но това е мечта за неопределеното бъдеще. Дали като пенсионер или като преуспял бизнесмен… единствен Господ знае!

Advertisements

One thought on “The name of the game…

  1. Боян Цветков 18, август, 2009 / 14:49

    Харесва ми мечтата ти 🙂
    Ако един ден с Бени имаме син, ще го пратя да тренира при теб 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s