Стефан Врачев

79CU1460

Продължавам с музикалната инициатива да представям български творци, които познавам лично. Ето едно интервю с Стефан Врачев – пианист в Софийска филхармония.

За мен той е пример за огромен талант, който не се е възгордял и самозабравил, въпреки постигнатите успехи.


– Как би се представил, с няколко думи?

– Вече съм на 46 години и съм от град Пловдив. Семеен съм, имам една очарователна съпруга Йония и две големи деца ( не толкова на години, колкото на ръст). Стефан е на 19 години, а Мартин е на 14.

Какво е музикалното ти образование? Къде свириш в момента?

– Завършил съм държавна музикална академия “Панчо Владигеров”, магистър по музика съм и работя като пианист в “Софийска филхармония” от 1989г.

– От къде идва любовта ти към музиката и кой те запали за изкуството?

– От началото на съзнателния ми живот, аз обожавам музиката! Любовта ми към нея идва от моят баща, който е запален музикант. Макар и не професионално, той взимаше уроци и свиреше на цигулка и бидейки “син на баща си”, от него съм наследил любовта към музиката. Майка ми също обича музиката, но само слуша. Брат ми Иван, също започна в началото да свири с мен, но в последствие се насочи към техническо образование.

– Кои творци са оказали, влияние върху музикалното ти развитие?

– Любимият ми композитор от малък, чиито произведения все още обожавам, това е Бетховен. По- късно останах очарован от стила на Шопен; по мое мнение най-съвършеният композитор за пиано. Наред с Рахманинов и Ференц Лист, това са основните имена в класическата музика, които съм се стремял да изуча. Густав Малер е име с изключително симфонично творчество, а от съвременните композитори много харесвам творбите на Шостакович. Последните двама придават на музиката изключителна духовна дълбочина, която на мен ми импонира.

– Как е преминала твоята музикална кариера?

– Когато бях на пет години, баща ми купи първото пиано. От тогава се започна с простички мелодии, които за учудване на възрастните аз повтарях почти веднага с едно пръстче по клавишите… Година по-късно ме записаха в читалище с изучаване на пиано, много по-късно завърших пловдивското средно-музикално училище. Мои преподаватели са били Стела Ослекова и Росица Иванчева. Може на читателите, тези имена да не са познати, но те са изключителни музикални педагози. Те ми помогнаха да осмисля и задълбоча любовта си към музиката. След казармата продължих образованието си при професор Джулия и Константин Ганеви. Участвал съм в множество музикални конкурси и концерти в България и чужбина, като съм печелил няколко награди.

– За младите читатели на моят блог ще бъде интересно да кажеш формулата на успеха? Как се стига от музикалната академия до престижните подиуми из цял свят?

– Нещата при мен станаха неусетно и постепенно. Но със сигурност за да се занимава човек сериозно с музика, трябва да притежава няколко черти: от една страна талант, даден от Бога заедно с изгарящо желание и любов към музиката.

Важно качество е неуморимото постоянство. Защото ако, човек си остане само с желанието, не може да постигне нищо. Усвояването на техниката на който и да е музикален инструмент изискват изключително голямо посвещение и труд.

Не говоря за един, два дни или месеци или години. Нужно е много дълго посвещение. Това са трите черти: талант, желание и постоянство. Добрите преподаватели и подходящата среда за развиване на таланта, за обмяна на мисли и идеи. Важно е да се посещават концерти на живо, да се слуша много музика и постоянно да се разширява кръгозора – това са сериозни фактори за успеха.

– Известни имена, с които си работил и би искал да свириш заедно отново?

–  Работил съм с много отлични професионалисти като Васил Казанджиев, Александър Владигеров (синът на Панчо Владигеров), Емил Табаков, както и други, които са имали влияние в изграждането ми като музикант.

Бил съм възхитен от тяхното изкуство, защото те са не само диригенти, но и творци и композитори. Хора, които невероятно добре импровизират. Изпъкват и руските диригенти Валери Гергиев и Юрий Темирканов, кореецът Чунг. В естрадната музика съм работил с Ваня Костова, биг бенда на българското национално радио, с Елица и Стунджи, с Акага, Теодоси Спасов, с накои джазмени.

Почти всяка седмица изнасяме концерти и сега се сещам за едно прекрасно представяне заедно с цигуларя Светлин Русев, мистерията на българските гласове и Ибряма.

Какво е твоето мнение относно попрището на музикантите?

79CU1461По- добре е концентриране само в определена посока или в изпълнения в разнообразни жанрове?

– Като че ли, хората, които са тясно специализирани, успяват да изградят по-успешна кариера. Въпреки това, смятам, че е добре за един творец да се развива в различни стилове. Естествено не е дадено като талант на всички, но аз конкретно се интересувам от разнообразни стилове. Както се казва, аз съм всеяден, но при всички случаи търся “хубава храна”. Има стойностни изпълнения от които се уча и които ми допадат в различни музикални стилове:

съвременна класика, рок, джаз както и поп. За момента са ми чужди само стилове като техно, рап и поп фолк. Но човек никога не знае  : )

– Бъдещи музкилани планове? Какво би искал да постигнеш до края на годината?

– Освен текущата ми работа, изискваща всекидневна подготовка, ми се иска да развия способностите си в областта на аранжирането. Конкретно аранжименти на синтезатори и ако имам време с Божия помощ да творя инструментална музика – електронно съчетаване на акустични инструменти. Не съм се ориентирал в точния стил, но бих искал да освободя време за творчество!

– От къде намираш вдъхновение? Какво ти дава опора в живота и смисъл да продължиш да се развиваш в България, а не някъде по света?

– Основата на която стоя е Божието присъствие в моя живот. Без Бог не бих могъл да обичам истински музиката. Колкото повече се доближавам до Него, толкова повече расте и любовта ми към музиката. Наистина смятам, че музиката е част от Бога. Той е Творецът и дава възможност на хората да долавят част от Божествената музика и да я претворят.

– Като споменаваш Бог – би ли определил по-точно своята вяра?

– Вярвам в триединен Бог: Отец, Исус Христос и Святи Дух. Това е което е основата на християнската вяра. Посещавам с голямо желание евангелска църква “Блага вест” – София. На този етап организирам музикалната област в църквата, като координатор на вокалните, инструменталните и техническите аспекти. Водя на някои служби и като цяло това е една от най-приятните ми дейности, с които се занимавам.

– От дълги години си поел кординаторска и организационна функция. Четири години подред си водач на музикален оркестър от десетки души по случай Рождество Христово. Срещаш се с много и различни характери, личности и начини на мислене. Какво е нужно за да си добър лидер, ръководител и координатор?

– За да бъде човек успешен водач, трябва да има доверието на хората. Ако не може да си спечели авторитет и вярата на хората, почти е невъзможно организирането на голяма група хора. Изисква се много голямо търпение, да не се реагира първосигнално и емоционално, защото така се получават най-тежките обиди към околните. Нужно в разпознаване на нуждите на хората – кога да насърчиш, кога да си строг? Важно е ръководителят да не е авторитарен, а напротив да се вслушва в чужди мнения. Много пъти не мога да преценя най-доброто за дадения момент и хората ми дават ценни съвети, до които не съм достигнал. Трябва да съм достатъчно скромен, за да приема чуждия съвет.

Може би едно от най-важните качества е способността да запаля околните за каузата, за която се трудим. Ако не мога да вдъхновя хората, трудно биха станали нещата. Защото в църкавата, повечето хора са на доброволни начала, отделят от свободното си време, което в днешни дни винаги се намира трудно.

Пожелание за читателите на блога на “Петър Рашев: частици от моя свят”. Някакъв музикален поздрав?

–          Искам да поздравя читателите на този хубав блог с Фредерик Шопен.Скерцо 2, в си бемол минор. Много обичам това произведение, което често съм изпълнявал. То отразява част от моя характер и темперамент. А като пожелание мога да отправя следното: обичайте музиката. Колкото повече живеем с нея, толкова повече можем да схванем същността на Бога. Старайте се да слушате всякаква музика, но преди всичко по-дълбоката и задълбочена. Винаги има нужда от музика за развлечение, но заедно с това има и необходимост от такава-за душата. Колкото повече храним духа си с подходяща музика, толкова повече се приближаваме до нашият Създател.

Снимки: Harmony Media

Още публикации от катергория Музика

Advertisements

2 thoughts on “Стефан Врачев

  1. Ludmil 11, август, 2009 / 14:49

    Много добро интервю Пепи и Стефан! Поздравления.
    Бих предпочел да видя и чуя Шопен в изпълнение на Стефан Врачев вместо това :)… Но …

  2. Бисер 21, август, 2009 / 14:49

    Много ми хареса интервюто. Предполагам в основата на доброто интервю са добрите въпроси и добрия събеседник. Пепи очевидно си добър с въпросите, а Стефан е интересен и искрен събеседник. Пожелавам ти да продължиш с тази поредица – пък може и с други „творци“ – от бизнеса, финансите, политиката, медицината, благотворителността и други. Уверен съм, че познаваш доста хора – от църква“Блага Вест“ и от другаде, които прославят Бог с талантите, характера и почтеността си и за които би било интересно да научим и да се насърчим. Благодаря за ценния труд по блога. Поздрави, Бисер

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s