К. С. Луис „Писмата на душевадеца“

Скъпи ми Горчилко,

Крайно непрофесионалните идеи, които излагаш в последното си писмо ми показват, че е крайно време да ти пиша по-подробно относно този болезнен въпрос – молитвата. Също така, би могъл да си спестиш забележката, че моето предложение относно молитвите за майка му „се оказа съвсем безполезно”. Не е това начина, по който един племенник трябва да пише на чичо си – нито пък един младши изкусител на заместник-секретаря на цял отдел. Това разкрива единствено порочното ти желание да избягаш от отговорност. Но ти ще трябва да се научиш да плащаш за собствените си грешките.

Естествено, най-добре е да го държиш далеч от наистина сериозната молитва. Когато „пациентът” е възрастен обръщенец (както в твоя случай), най-добрият начин да го постигнеш е като му припомниш за молитвите, които е знаел наизуст и повтарял папагалски в детството си. С помощта на тези спомени ти евентуално би могъл да го насочиш към другата крайност – да търси нещо изцяло спонтанно, извиращо от вътре, нетрадиционно и нестандартно. За един новоповярвал това всъщност означава да се опита да създаде в себе си някакво отвлечено „молитвено разположение на духа”, в което умът и волята му всъщност изобщо не участват. Един от техните поети, Колеридж, беше писал, че той не се моли „с думи и на колене”, а просто „настройва духа си на вълната на любовта” и се отдава на „молитвеното чувство”. Точно това е нашата цел. И тъй като тази молитва на пръв поглед изглежда точно като „тихата молитва”, която някой твърде напреднали слуги на Врага практикуват, по-умните и мързеливи пациенти могат да останат на това стъпало дълго време. Най-малкото те могат да бъдат накарани да повярват, че положението на тялото всъщност няма никакво значение за молитвата, защото те непрекъснато забравят това, което ти трябва винаги да помниш – че имат тела и че това, което се случва с телата им се отразява и в душата им. Наистина забавно е как хората си представят че ние се занимаваме непрекъснато да им внушаваме разни неща. В действителност най-добри резултати се постигат, когато просто ги държим в невежество.200256483-001

Ако всичко това се провали, ще трябва да прибегнеш към постепеното насочване на вниманието му в погрешна посока. Когато хората насочват изцяло вниманието си към Врага, можем да се считаме за победени. Но си има начини да предотвратиш това. Най-просто е да ги накараш да насочат вниманието си към себе си. Нека постоянно да се самонаблюдават и да се опитват сами да събудят в себе си чувствата, които считат че трябва да имат. Когато трябва да Го моли за бедните, вместо това го карай да се опитва сам да събуди милосърдието и състраданието в себе си – при това без да забелязва, че прави именно това. Когато трябва да моли за смелост, карай го да се опитва сам да се накара да се чувства смел. Когато казва, че се моли за прощение, карай го да се опитва да се почувства простен. Учи го да оценява силата на молитвите си по това дали е успял да събуди у себе си желаните чувства. И не го оставяй дори да заподозре колко много този „успех“ зависи всъщност от това дали е здрав или болен, радостен или тъжен, уморен или бодър в момента.

Но, разбира се, не бива да очакваш че Врагът ще стои със скръстени ръце. Там, където има молитва, винаги съществува и опасността от Неговата директна намеса. Той е направо циничен в своето безразличие към собственото Си достойнство (а и към нашето) като истинско духовно същество. И когато тези животни, хората, застанат на колене, Той им дава себепознание с наистина безсрамна щедрост. Но дори и да те победи при първите ти опити за отклоняване вниманието на „пациента“, ти имаш и друго, още по-фино и незабележимо, оръжие. Всъщност хората отначало нямат това ясно виждане и разбиране за Него, което ние, за съжаление, няма как да избегнем. Те никога не са виждали блясъка на Неговата слава, който пробожда като нож, и който прави живота ни така болезнен. Ако надникнеш в ума на „пациента“ докато се моли, съвсем няма да видиш тази представа. Всъщност, ако разгледаш внимателно това, което той нарича „Бог“, ще видиш че това е някакъв събирателен образ, който често съдържа някой направо смехотворни идеи. Там ще има различни образи, взети от картини, на които е нарисуван Врага през онзи унизителен период от време, известен като Неговото въплъщение. Вероятно ще има също и някакви отвлечени – често съвсем глупави и детински – представи за другите Двама. Ще има даже и някакви лично негови си представи (вероятно придружени от съответните физически усещания), които според него са „неделима част от Бога“. Имал съм случаи, в които това, което „пациентът“ наричаше „Бог“ , имаше даже определено местоположение – горе (и леко в ляво) от покрива на спалнята му, в собствената му глава или в разпятието на стената. Но какъвто и вид този „Бог“ да приема в съзнанието на „пациента“, ти трябва да го караш да се моли именно на него – на „нещото“, което той е създал, а не на Този, който е създал него. Можеш даже да го окуражаваш непрекъснато да усъвършенства тази „представа“ и да я държи във въображението си през цялото време, през което се моли. Защото ако той успее да направи разликата, ако съзнателно реши да насочи молитвата си „Не към това, което аз мисля че Си, но към Теб, Който единствен наистина познаваш Себе си“ – то тогава ситуацията става направо безнадеждна. Бъдат ли веднъж отхвърлени тези образи (или дори да бъдат запазени, но с ясното разбиране че те са просто субективни представи) и „пациентът“ предаде себе си на истинското, макар и невидимо, Присъствие, което е с него там, в стаята , пред което той е напълно открит, макар и То да е непознаваемо за него – тогава биха могли да се случат наистина ужасни неща. За да избегнеш тази ситуация – това пълно разкриване на душата пред Бога – ще ти помогне факта, че самите хора съвсем не желаят това толкова силно, колкото си мислят – понякога човек получава повече от това, за което се е пазарил.

Твой любящ чичо,
Душевадеца


Четвърта глава от книгата на К.С.Луис  „Писмата на душевадеца“

Тук е първа глава от същата книга

Снимка: GettyImages

Advertisements

One thought on “К. С. Луис „Писмата на душевадеца“

  1. Lady Frost 24, септември, 2009 / 14:49

    Запали ме по книгата, определено! Добавих си я в to-read списъка! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s