Огън и вейка

Двама необичайни другари, две грациозни създания срещнали своите пътища един ден. Жилава вейка, току що отделила се от клоните на могъщо дърво. Била възпитана добре, в любящо семейство със ценности, поддържала контакт със събратята си на клончето чрез вести от прелитащи птички. Другият бил огъня. Игрив, привлекателен и спонтанен, той притежавал чар и грациозност, която се забелязвала отдалеч. Единствената тъга в сърцето му била, че е без спътница в живота – всяко нещо, до което огънят се докоснел изгаряло.

Било горещ ден, края на лятото отстъпвал на мистичната есен. Листата се превръщали в шума, тревата в слама, а гласовитите пойни птички се подготвяли за дългия полет към Африка. В такъв необичайно топъл ден на циганското лято се срещнали огънят и вейката. Ей така, ненадейно. Вейката се излежавала на сянка, правела планове за бъдещето, дори оглеждала подходящо място за пребиваване през зимата. Изневиделица на десетина метра от нея се появил пушек. Замирисало на изгоряло. Пушекът бил братовчед на огъня и естествен предвестник на появяването на огнения си роднина. Пушекът се стремял към небесния простор и затова не обърнал голямо внимание на стъписаната вейка. Затова пък огънят бил запленен. Било любов от пръв поглед! И преди бил виждал дървета, но обикновено те били стари и изсъхнали. За пръв път се натъквал на жилаво дръвче, което притежвало зеленина и известна загадъчност.

– Здрасти! Много ми е приятно да се запознаем, аз съм Огън.

– Здравей! Аз съм Вейка.

Това било началото на една любов, на която околните гледали с недоумение. Още от първоначалните невинни погледи и дълги разходки било ясно, че влюбените били замесени с различно тесто. Може би пък това потвърждавало поговорката, че противоположностите се привличат.

Истината била, че огънят бил по-настъпателният във връзката. Той постоянно искал близостта на вейката. Тя била заинтригувана от новите трепети, непознати до този момент. Първоначално отклонявала поканите на огъня за целувки и ласки. Но лека полека и в грациозното създание се зародили копнежи, които и буквално започнали да изгарят дръвчето отвътре.

Тези от вас, които са били влюбени, знаят какво описвам. Страстта и милувките трудно могат да бъдат възпряни, веднъж щом са наченати. Неусетно вейката пламнала, без да осъзнава, че това е следствието на близостта с огъня. Той нямал лоши мотиви и кроежи към дръвчето, просто искал да се наслади на миговете страст.

Съвсем скоро обаче, забелязал болезнената гримаса на вейката. Тя се гърчела от болка. Още по-болезнено било емоционалното обгаряне след потъпкването на разума. Мъчителните минути на физическо изпепеляване, гняв и угризения – не бих ги пожелал на никого!

Останките от някогашното жилаво и атлетично тяло? Шепа черна и суха пепел… Нищо не задържало вече игривия огън и той се отправил на юг, към нови територии и приключения. Останала рана от раздялата с наистина качествена спътница, каквато била вейката…

l6

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Някои граници, просто не трябва да бъдат прекрачвани!


Advertisements

8 thoughts on “Огън и вейка

  1. Raya 28, септември, 2009 / 14:49

    Mnogo e dobro Pepi. Blagodarq ti!

  2. Макс 29, септември, 2009 / 14:49

    „Пътят към ада е постлан с добри намерения“.
    Макар и в днешния забързан свят егоизмът да е със спорно значение, в любовта винаги е разрушителен. Присъединявам се. Много е добро.

  3. Емилия 29, септември, 2009 / 14:49

    хубаво и тъжно, но…любовта между огън и вейка е невъзможна не защото нещо са избързали с ласките преди да „узаконят връзката си“ и не заради егоизма на едната или другата страна ми се струва, а само защото са различни. природно различни.

  4. bgbox 29, септември, 2009 / 14:49

    Браво поздравления за добрата алегория..:)
    Любовта е такава обикновенно изгаря.

  5. Слава 30, септември, 2009 / 14:49

    М-да…така е. Огън с огън и дърво с дърво! Съгласна съм с Емилия.
    „Пий вода от своя си извор“ е казано в една дебела и мъдра книга. С една дума – не се оглеждай да намериш най-доброто, когато то може би е някъде около теб.

  6. Ludmil 30, септември, 2009 / 14:49

    Ставаш все по-добър! Много добре казано. Може би трябва да изтълкуваме притчата и да кажем, че огъня е страстта, която унищожава, а не истинската любов, която все пак може да бъде сравнена с огън. Но огън, който не наранява обекта на своята любов. Истинската любов може да нарани себе си в името на ближния, а не обратното. Затова младежи, пазете се от опустошаващите страсти… 🙂 Но, това Пепи, важи не само преди брака, а още повече и след него. Тогава изкушенията стават още повече…

  7. deni4ero 30, септември, 2009 / 14:49

    за съжаление, от опит знам – няма такова нещо като ‘противоположностите се привличат’ Иначе страхотен разказ, изненадах се от края 😳

  8. `Bonbonata` 21, март, 2010 / 14:49

    ofF … Кажете ми на този въпрос отговора … “ Каква е връзката между лубовта ,оганя и свободата“ ??pls … :):)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s