100 лева и началото на организирания туризъм в България

Достигнах до най-ценната банкнота в българската финансова система. На хартиения носител със стойност сто лева е изобразен писателят Алеко Константинов. Качествата му на творец са неоспорими и произведенията „Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“ множеството фейлетони и пътеписи са забележителни. Въздействието на Алеко над читателите предполагам се дължи на всеотдайността и пламъкът,с които адвокатът на свободна практика оживотворява творбите си. Темите варират от политика до природа и туризъм. Любовта на писателя към планините ще разгледам в тази публикация…

Поканата е публикувана във в.“Знаме“, бр.99 от 23 август с.г. с адресат – любителите на българската природа. Отзовават се повече от 300 души, различни по възраст, пол, социална принадлежност. Идеята е, чрез създаването на организирано туристическо движение да се изучава България, нейните прекрасни природни дадености и богато културно-историческо наследство, да се възпитават гражданите й в най-ценни морални добродетели. Поради убийството на Алеко движението заглъхва, за д се възроди отново през 1899г./23 август/ в Първо българско туристическо дружество „Алеко Константинов“.

Майсторски са подбрани думите, с които българският интелектуалец се опитва да предизвика интереса на гражданите. Сякаш описаната ленност и незаинтересованост са валидни и днес за някои представители на младото поколение …

Откъс от „Покана“:

„Изучете България! Но богатствата и хубостите на България не се изучават по географическите карти, нито с разходки на фаетон по гладките шосета, нито от прозорците на железничните вагони. Тия пътища са опитомени, те са вече изучени и по тях се движи вече от запад към изток цивилизацията с всичките й прелести и мерзости. Не тук, не, а в девствените лесове, в едва пристъпните скали, в дооблачните върхове, около вечните снегове, при горните езера, до островърхите тронове на дивите кози, при жилищата на сърните и елените, около кристалните потоци със сребриста пъстърва, в царството на орлите и многократните екове – там, там е хубавата, дивната омайната майка България. Там замират страстите и тревогите, там се успокоява душата и едно нямо съзерцание пълни с блаженство сърцето ти. От върховете на Мусала, на Попова шапка, на Еленин връх, на Черни връх иска ти се да имаш един гръмотевичен глас, па да викнеш: „Братия, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни.“

И тогава е имало „димни кафенета“ и хора, които прекарват половината си ден пред огледалото, останалата част от деня в клюки с приятели на кафенце. Според мен важното е да имаш стремеж за свободата, желанието да се развиваш и копнеж за прелестите на природата. Голяма е била изненадата на Алеко Константинов при гледката на множеството ентусиасти напъпили по възвишенията на Витоша още от Събота сутрин.

Откъс от „Невероятно наистина, но факт- 300 души на Черния връх“

Около четиристотин души през Драгалевци, през Беглер чифлик, през Бистрица, през Княжево плъзнаха през нощта срещу неделя по гърдите на Витоша и при изгряванието на слънцето триста души бяха при Черния връх! Е, право да си кажа, туй благородно надпреварвание ме порази! Картината, която представляваше Витоша в събота през нощта, беше до такава степен величествена, щото се отказвам даже опит да направя за описванието й. Онзи въодушевен фантастически устрем към небесата, чрез хиляди препятствия, онова стремително катерение по храсталаци, по камънаци, на десетки наелектризирани групи, развятото нарочно приготвено знаме, звуковете на една военна тръба всред пламналите тук-там огньове, онази фантастическа картина, осветена феерически от пълната луна… Господин Вазов, вий бяхте очевидец – опишете тази поражающа със своето величие картина. За съжаление, за голямо съжаление времето на разсъмване се развали: вятърът и студът разгониха твърде рано сбраните на Черния връх туристи, но при всичко това всякой очевидец, догде е жив, ще помни панаира на Черния връх.“

Постъпката на хората е много любопитна, имайки предвид, че поканата за събитието не е подготвена от PR агенция, няма рекламни блокове по телевизиите, нито sms агитация. Подлистник към в. Зора излязъл броени дни преди излета.

Имайте в предвид, че София по онова време е била на 1/10 от размерите и в момента. За да се качиш на Витоша си излизал извън града на километри разстояние. За това говори и подробното обяснение на Алеко, как се стига до Черни връх – през с. Драгалевци, през с.Владая, с. Бистрица – чрез водач за 2-3 лева, по желание можело да се използва и кон – за сумата 3-8 лева.

Снимките предоставени от http://stara-sofia.com/vitosha.html ясно показват бавното благосутройство на планината, с която сме свикнали толкова много.

Пощенска картичка от излет до Черни връх

 

Землянка, на мястото на днешната х.Алеко

 

Зимен пейзаж от Витоша, пощенска картичка

 

 По темата за българските пари:  1 лев, 2 лева, 5 лева10 лева, 20 лева, 50 лева

 

 

 

 


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s