„Писмата на душевадеца“ К.С. Луис – 8 глава

Драги ми Горчилко,

Имал си значи „големи надежди, че религиозният период на пациента ти вече преминава“, така ли? Винаги съм си мислил, че Подготвителният колеж върви към провала, откакто за ректор назначиха стария Поплювец, но сега вече се убедих. Никой никога ли не ти е говорил за закона на махалото?

Човеците са амфибии – наполовина дух и наполовина животни. (Решението на Врага да създаде такъв отблъскващ хибрид е една от причините Нашият Отец да оттегли подкрепата си за Него.) Като духове те принадлежат на вечния свят, но като животни те населяват времето. Това означава, че докато духът им може да се насочи към някой вечен обект, телата, страстите и въображението им подлежат на непрекъснати промени, защото да бъдеш във времето значи да се променяш. Следователно най-близкото до постоянство състояние, което е възможно за тях, е люшкането – периодичното достигане до дадено равнище, последвано от неизбежно пропадане – серия от падания и възходи. Ако беше наблюдавал внимателно пациента си, щеше да забележиш това люшкане във всяка сфера на живота му – в интереса му към работата, в привързаността му към приятелите, в телесните апетити – всичко това бележи покачване и спад. Докато живее на земята, периодите на емоционално богатство и физическа жизненост ще се редуват с периоди на вцепенение и бедност. Скуката и апатията, които сега преживява пациентът ти, не са твое дело, както наивно предполагаш. Те са просто естествено явление, от което за нас няма никаква полза, освен ако самият ти не се потрудиш да го оползотвориш.

За да решиш как да го използваш най-добре, трябва да се запиташ каква полза би искал да извлече Врагът от него и после да действаш в обратната посока. Може би ще се изненадаш, че в Своите усилия да си осигури господството над дадена душа, Врагът разчита на ямите дори повече, отколкото на върховите периоди. Някои от най-скъпите Му любимци са преминавали през по-дълги и по-дълбоки спадове от всеки друг. Причината е следната: за нас човешкото същество е преди всичко храна; нашата цел е за погълнем волята му и тя да стане част от нашата, да увеличим собствения си личностен обхват за негова сметка. Но покорството, което Врагът изисква от хората, е нещо съвсем друго. Трябва да приемем факта, че всички онези приказки за Неговата любов към хората, и че Неговото служение било абсолютна свобода, не са просто празна пропаганда (както с радост бихме повярвали), а ужасна истина. Той наистина желае да изпълни всемира с множество противни малки Свои копия – същества, чийто живот, в своите миниатюрни мащаби, ще бъде качествено същият като Неговия, и то не защото Той ги е погълнал, а защото тяхната воля по собствено желание е в съгласие с Неговата. Ние искаме добичета, които накрая да се превърнат в храна; Той желае слуги, които накрая да станат Негови синове. Ние искаме да поглъщаме, а Той иска да се раздава. Ние сме празни съдове, които жадуват да бъдат напълнени, а Той е изпълнен и прелива. Нашата цел във войната е един свят, в който Нашият Отец, Който е Долу, е въвлякъл всички други същества в себе си; Врагът желае един свят, пълен със същества, съединени с Него, но все пак различни.

И ето тук е ролята на спадовете. Сигурно често си се питал защо Врагът не използва силата Си да направи присъствието Си осезателно в човешките души, когато и доколкото пожелае. Но сега ти е ясно, че Неустоимостта и Неоспоримостта са двете оръжия, които самата същност на Неговия план Му забранява да използва. Просто да прегази една човешка воля (което осезателното Му присъствие несъмнено би направило) за Него е безпредметно. Той не може да насилва. Той може само да увещава. Защото подлата Му цел е и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Човешките същества трябва да са едно цяло с Него и все пак да бъдат самите себе си. Неговата цел е не просто да ги унищожи или асимилира. Той е готов да им се наложи за малко в самото начало. Ще ги запали с намеци за Своето присъствие, които, макар и незначителни, за тях са от огромно значение, с емоционална сладост и лесна победа над изкушенията. Но Той никога не си позволява това състояние на нещата да продължи дълго. Рано или късно Той оттегля, ако не в действителност, то поне от техните съзнателни възприятия, тези подпорки и стимули. Той оставя създанието да застане са собствените си крака, да изпълнява само с усилия на волята си задължения, които са изгубили всякаква привлекателност. Именно по време на тези периоди на спад много повече, отколкото в периодите на възход, създанието се превръща в такова, каквото Той го желае. Затова молитвите, отправени в такива моменти на емоционална скованост, най-много Го радват. Ние можем да завличаме пациентите си чрез постоянно изкушаване, защото те ни трябват само за трапезата, и колкото повече пречим на волята им, толкова по-добре. Той не може да ги „изкушава“ към добродетел, както ние – към порока. Той иска те да се научат да ходят и затова в даден момент трябва да отдръпне ръката Си, и ако у тях има дори само желание за ходене, Той се радва и на препъванията им. Не се заблуждавай, Горчилко. Няма момент, в който нашата кауза да е по-застрашена, отколкото когато един човек, вече не желаейки, но все още възнамерявайки да се подчинява на волята на Врага, се оглежда в един свят, в който изглежда, че всяка следа от Него е изчезнала, и се пита защо е бил изоставен, и въпреки това се подчинява.

Но, разбира се, спадовете предлагат възможности и за нас. Другата седмица ще ти дам някои указания как да се възползваш от тях.

Твой любящ чичо,

Душевадецът

Advertisements

One thought on “„Писмата на душевадеца“ К.С. Луис – 8 глава

  1. ziordanova 4, февруари, 2010 / 14:49

    Страхотно е, май всички знаем за какво става дума 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s