Книгите, които (ще) чета

Книгите, които седят до нощната ми лампа. Опитвам се темите и заглавията да са по-разнообразни.

Книгата, която приключих вчера бе „Достопочтеното шимпанзе“. Съвместното авторство на покойния българин Георги Марков и англичанина Дейвид Филипс е сътворило интересен комедиен роман. Написано през седемдесетте години на миналия век, четивото поставя въпросът как би реагирала британската нация, ако министър председателят бъде отвлечен и заменен от шимпанзе. Но не обикновено шимпанзе, а примат, обучечен да говори и да се държи като политик. Естествено мисленето си остава на маймуна, на която в края на краищата й писват скучните работни срещи и върволица от ангажименти. Но до този финален момент, читателят е замаян от прочутия английски хумор и иронизирането на британската нация. Всички са така свикнали с етикета и протокола, че решават да оставят една маймуна на поста министър председател, след като тя се държи дори по-интересно от предшествениците си, а говори дори по- интелигентно от много свои съвременици. Последните страници са много изненадващ завършек на тази забавна политическа интерпретация. Оставам в недоумение обаче, от решението на издателите да поместят на задната корица на книгата един пасаж от книгата, който подвежда. Извадено от контекста, описанието на една сексуална сцена не би привлякла повече приходи от продажби. По-скоро би объркала евентуалния купувач за стила и тематиката на книгата…

Чарлс Х. Спърджън е един от най-ярките проповедници на Библията от два века насам. Забележителен оратор и преподавател, който е променил живота на хиляди хора. Вдъхновил е много хора да станат мисионери и да посветят живота си в служба на Бога. „Лекции пред моите студенти“ на издателство „Нов човек“ представлява пълен сборник от запазени лекции на Спърджън към студентите му. Смята се, че описаното в тези беседи е сърцевината на християнското богословие. Изчерпателността по въпросите за „Личната молитва на проповедника“, както и „Способността за импровизирана реч“, „Поза, държание, движение с ръцете“ е уникална. Освен високото богословско ниво, лекциите представляват и ценен практически наръчник за говорители пред хора. Не чета повече от една глава на един път, защото материалът за размисъл е много и ми е нужно време за осмисляне.

„Sacred marriage“ (Свят брак) на Gary Thomas е книга, която получихме като сватбен подарък. В нея авторът изразява интересната идея за семейството като начин на изграждане на брачния партньор. Розовото бъдеще, в което си добре финансово, здравословно и емоционално е една картинка от бляновете на мечтателите. Gary Thomas се опитва да обясни, че трудностите и предизвикателствата в брака изграждат взаимоотношенията още по-здрави. И че целта на живота не е да прекараме само щастливи 50-60 години на земята, но и да опознем Бога повече. Спътника в живота е един от най-полезните помощници за това.

Продължавайки темата за трудностите и конфликтите стигам до книгата „Миротворец“ на Кен Сенди. Минах курс по част от тази книга преди няколко години и от тогава тя седи на лавицата ми с книги, които искам да прочета. Все отлагах започването й. Основната идея на „Миротворец“ е справянето с конфронтации по правилен начин. Всеки има конфликти в живота си и не е нужно да гледаме на конфликта или конфронтацията като на нещо лошо. Реакцията ни спрямо възникналия казус може да определи изхода и последствията от трудната ситуация. Как да разрешаваме междуличностни конфликти, без да има наренени и обидени хора за цял живот. Преди години бях забелязал, че не съм конфликтна личност. Предпочитам да се сниша, скрия и да не реагирам – с надеждата, че нещата ще се оправят от самосебе си. Това повлия негативно в някои аспекти на взаимоотношенията ми с хора. Напоследък се улавям, че съм станал по-агресивен и първосигнален в реакциите си. Тази настъпателност и „овълчване“ ме отдалечава от конкретни личности и не е добър пример за околните. Затова смятам, че „Миротворец“ идва навреме в живота ми, за да мога да преосмисля някои свои черти в характера и същевременно да ми помогне в трудни междуличностни преговори.

Накрая завършвам с една много интересна книга на моя личен приятел Джеймс „Джим“ Хопкинс. Доктор по богословие, шотландецът прекарал дълги години в страната ни, прави любопитен исторически анализ на Българската православна църква. Гледната точка на чужденец е предимство в непредубедеността спрямо традициите и последствията за България от определени исторически събития. Брат ми помогна за събирането на големия брой библиография, направила този докторат възможен. „Църква, народ, държава“ е отпечатана от издателство „Омофор“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s