Съвети за управители (написани преди 1140 години)

На 4 март през 870 г. официално се признава автономността на българската православна църква под върховенството на цариградския патриарх.

На Осмия Вселенски събор в Константинопол на последното му извънредно заседание (4 март 870 г.) е призната автономността на българската православна църква. За първи български архиепископ е ръкоположен Йосиф (Стефан). Решенията на този събор са победа за българската дипломация. България получава архиепископ и частично независима църква, чрез съборно решение, на което присъстват представители на всички християнски църкви.

С покръстването на българите (приема се, че започва през 864 г.) християнството става официална религия в държавата. За изграждането на независима българска църква княз Борис I (852-889) води 3-годишни преговори с римския папа и цариградски патриарх, възползвайки се от острото съперничество помежду им. Източник  dir.bg

Цариградският патриарх Фотий изпраща на княз Борис I дълго писмо (цели 114 точки), в която описва християнските добродетели, които трябва да притежава един управник или властоимащ. Ето синтезирани съветите на Фотий от „Кое е работа на един княз?“:

  • Колкото и за умен да се мислиш, не избягвай беседите с хора по-умни от теб.
  •  
  • Управлявай уповавайки се не на тиранство, а на благосклонността към поданиците си – това е по-здрава опора на властта, отколкото страхът; прави разлика между обич и страх: които обичат, не се боят, а които се страхуват – не обичат.
  •  
  • Служи си с жива реч, тя често притъпява острието на копието
  • Обкръжавай се с добри хора, а не с развратни; за да не мислят, че и ти си такъв.
  • Не бъди бърз в свързването с приятели и подбирай такива, които казват неща истински, а не само приятни и ласкателни. Хвали приятелите си в тяхно отсъствие, за да не изпаднеш в ласкателство.
  • Назначавай за началници хора справедливи и богати с добродетели, но само след като узнеш дали са такива и в частния си живот – и чак тогава ги поставяй на власт.
  • Пази се от прибързани и обидни думи, а също от подигравки – те нанасят сърдечна рана на осмеяните и ги излагат на презрение.
  • Помни добрините, които си получил, забравяй добрините, които си сторил.
  • Награждавай бързо достойните за награда, а наказвай виновните бавно и скърбейки.
  • Бъди неумолим към онези, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към онези, които грешат спрямо теб лично.
  • Не наказвай в гнева си, той е сляп и не прави разлика между добро и зло.
  • Своите злополуки понасяй доблестно, чуждите със скръб.
  • Не злоупотребявай с властта като простираш ръка към чуждото.
  • Не се предавай на пиянство и разкош, защото те са гибел за държавата.
  • Избягвай завистта като тежка за всяка душа болест.
  • Не си служи с измама, тя е самопризнание за слабост.
  • Отбягвай да се вглеждаш в чужда жена като остра и смъртоносна за душата стрела.
  • Пази се от предателство, това е най-голямото злодеяние.
  • Пази се от прекалени обещания, те не вдъхват доверие.
  • Не бъди надменен, но и не говори позорно и низко в угода на множеството.
  • Не върши нищо беззаконно, в угода дори на приятелите си.
  • Не очаквай отплата за направени добрини, но не отлагай благодеянията си; отлагай благодеяния, сторени наполовина.
  • Не натяквай за сторени от теб благодеяние или за сторени от теб злочестини.
  • Не се възгордявай в дни на благополучие, но и не унивай в дни на злополука – и двете неща са срамни.
  • Ако паднеш, нека падането ти послужи за урок да не падаш.

  • Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко сквернословие. Защото това, което човек слуша с удоволствие, той не се срамува и да го каже. А говори ли нещо, без да се срамува, това е голямо доказателство, че той няма да се засрами и да го извърши. Изобщо пази се да не ти се изплъзне езикът, защото много пъти като извърши грешка с някоя много къса дума, той причинява голяма вреда и излага самият живот на човека в опасност.
  • Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите и убедителните наглед доводи и на ония, които онеправдават.
  • Отвръщай се от злоречиви и клеветнически устни. Защото много пъти една само дума на клеветник е подлудявала деца срещу бащи, бащи срещу деца, разкъсвала е съпружески живот и повдигала роднини едни срещу други и – какво казвам – цели градове и домове е сривала.
  • Като оградиш така себе си с приятелство, бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на обществото, а много състрадателен към тия, които прегрешават към тебе.
  • Колкото човек превъзходства по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по добродетел. Който върши противното, прави три неща много лоши: себе си погубва, подбужда към зло ония, които го наблюдават, и кара да хулят Бога, че на такъв човек е дал толкова голяма власт. Затова всеки човек трябва да отбягва от злото, но най-много тия, които имат власт.
  • Източници: Wikipedia, pravoslavieto.com


Advertisements

3 thoughts on “Съвети за управители (написани преди 1140 години)

  1. UZI-то 11, март, 2010 / 14:49

    Мъдри и стойностни – да, възможно е. Във всеки случай не са християнски, а общочовешки добродетели. Християнството, както и всяка друга религия, е имала своя функция преди векове, а сега има само грехове, нищо повече.

    • bulpete 11, март, 2010 / 14:49

      @ UZI:
      Съветите са християнски, защото Фотий е целял да убеди княз Борис Първи да приеме християнството и по-точно Източното православие като религия за цялата нация. А относно мнението ти за религиите, можеш да ми драснеш един и-мейл за да изложа своето мнение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s