Двуличник

                                                      Снимка: Todd Davidson / Getty Images

Десето писмо от „Писмата на Душевадеца“ Клайв Стейпълз Луис 

Драги ми Горчилко,

Щастлив съм да чуя от Похотливко, че пациентът ти е завързал доста полезни нови запознанства и ти си се възползвал от това по един многообещаващ начин. Както разбирам, съпрузите на средна възраст, които са се отбили в службата му, са тъкмо от оня тип хора, които ние бихме желали да познава – богати, остроумни, повърхностно ерудирани и иронично скептични към всичко на света. Разбрах също, че симпатиите им клонят към пацифизма, но не от морални съображения, а защото са свикнали да омаловажават всичко, което засяга огромните маси от себеподобните им и от един лек нюанс на модерен литературен комунизъм. Това е превъзходно. И изглежда ти добре си използвал неговата социална, сексуална и интелектуална суетност. Разкажи ми повече за това. Той здраво ли се обвърза с тях? Нямам предвид с думи. Съществува една неуловима игра на погледи, интонации и усмивки, с които един смъртен може да понеже, че е на страната на хората, с които разговаря. Това е онзи вид предателство, който ти особено трябва да насърчаваш, защото самият човек не го осъзнава напълно. А докато се усети, ти вече ще си успял да направиш отстъплението му трудно.

Несъмнено, той твърде скоро ще разбере, че собствената му вяра е в пряко противоречие с основните положения, на които почиват всичките му разговори с новите приятели. Мисля, че това няма голямо значение, особено ако успееш да му внушиш да отлага откритото признаване на този факт, а това лесно ще постигнеш с помощта на неговите свян, гордост, скромност и суетност. Докато продължава отлагането, той ще се намира в положение да действа против принципите си – когато би трябвало да говори, той ще мълчи, а когато би трябвало да мълчи, той ще се смее. След време ще придобие, първо в поведението си, но после и в приказките, всякакви цинични и скептични становища, които всъщност не са негови. Но ако го управляваш добре, може и да станат негови. Всички смъртни са склонни да се превръщат в онова, за което се представят. Това е елементарно. Истинският проблем е как да го подготвиш за контраатаката на Врага.

Най-напред трябва максимално да отложиш момента, в който той ще осъзнае това ново удоволствие като изкушение. Това може да ти се стори трудно, понеже слугите на Врага от две хиляди години проповядват, че „Светът“ бил едно от най-големите класически изкушения. Но за щастие, през последните няколко десетилетия те са говорили твърде малко по този въпрос. В съвременните християнски писания, макар и да срещам доста написано (всъщност повече, отколкото би ми се искало) за мамона, досега виждам малко от старите предупреждения срещу светската суета, избора на приятели и цената на времето. На всичко това пациентът ти вероятно ще лепне етикета „пуританство“ – а мога ли между другото да отбележа, че смисълът, който ние сме придали на тази дума, е едно от най-значителните ни постижения през последните сто години! Чрез нея ние годишно освобождаваме хиляди хора от въздържание, целомъдрие и умереност. Рано или късно обаче пациентът ти ще разбере каква е истинската същност на новите му приятели и тогава тактиката ти ще зависи от неговата интелигентност. Ако е достатъчно глупав, можеш да направиш така, че той да осъзнава характера на приятелите си само в тяхно отсъствие. Присъствието им обаче ще помита всякаква критичност. Ако този план успее, ще направиш така, че той да заживее два паралелни живота. Виждал съм много човеци да живеят така, и то за доста дълго време. Той не само ще изглежда, но и наистина ще бъде различен човек във всяка от компаниите, с които общува. Ако не успееш по този начин, ти предлагам един по-хитър и по-забавен метод. Можеш да го накараш определено да се наслаждава на мисълта, че двете страни на живота му са несъвместими. Това ще постигнеш, като използваш суетността му. Научи го да изпитва удоволствие, когато коленичи до бакалина в неделя, защото знае, че бакалинът не би могъл да разбере изтънчения и присмехулен свят, в който той е бил в събота вечер. И обратно, да се радва на сквернословията и богохулствата, докато си пие кафето с тези чудесни свои приятели още повече, защото знае, че в него се крие един „по-дълбок“, „духовен“ свят, който те не могат да разберат. Хващаш ли идеята – светските приятели имат едно общо с него, а бакалинът – друго, а той е пълноценният, уравновесен и всестранен човек, който ги разбира всичките. Така, докато непрекъснато изменя поне на две групи хора, вместо да се срамува, той ще изпитва едно постоянно подсъзнателно самодоволство. И накрая, ако всички изброени начини се провалят, можеш да го убедиш, напук на съвестта му, да поддържа новото приятелство под претекст, че по някакъв необясним начин той прави „добро“ на тези хора просто като им пие коктейлите и се смее на шегите им; и че ако престане да го прави, това би било проява на „предвзетост“, „нетолерантност“ и (естествено) на „пуританщина“.

Междувременно, естествено ще се погрижиш за очевидните предпазни мерки новото му развитие да го накара да харчи повече, отколкото може да си позволи, да занемари работата и майка си. Нейната ревност и опасения, както и неговата уклончивост и грубост, ще бъдат безценно средство за изостряне на напрежението в дома им.

Твой любящ чичо

Душевадецът

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s