Какво се случи в нощта на виещата благо аларма!

 

Цяла нощ не спах. Аларма на автомобил не даде покой не само на мен, но и на съпругата ми, както и на стотиците съседи от околните блокове.

Ето какво се случи… 

Първо като съвестни граждани, Илияна и аз проверихме автомобилът да не е под наша грижа. Оказа се тъмно син Fiat Uno непознат до момента. След 50 минути джангър – не ми издържаха нервите. Започнах да си мърморя под нос, докато жена ми се зачуди къде съм тръгнал в 1:48 през нощта?!

Надрасках три изречения на бял лист, в които изразих настояването си алармата да бъде приведена в изправност максимално бързо. Постарах се да не е заядливо писъмце, но все пак адресатът да разбере сериозността на проблема. На външната страна на бележката с големи букви изписах „От съсед“. Така с бодра стъпка отидох до „Фиат“-чето. Поставих (нежно) бележката под чистачката и огледах автомобила. Нямаше следи от разбиване, изглеждаше заключен и само пронизителния писък стряскаше хладната майска нощ!

Точно в този момент вдигнах поглед нагоре. Не знам дали бе заради пулсиращите ми слепоочия от прекъснатия сън или заради абсурдността на ситуацията, а може би съм търсил помощ свише? Погледът ми обхвана целия блок, в който живея под наем. 6 етажа, по 18 апартамента във вход. Нямаше нито една светната крушка, нито един отворен прозорец или балкон – никакъв признак на живот. Все едно всички си поспинкваха блажен сън и всичко е наред.

Все още невярващ на очите си сведох поглед надолу. Незнам дали от недоумение, от срам или от безсилие пред незаинтересоваността и малодушието на хората. Погледът ми попадна върху капака на отново пищящия автомобил. Върху боята, някой бе надраскал окръжност с диаметър 30 см. и вътре един голям Х.

Това е една проста случка. Нелепа и комична за някои. За мен е извадка за състоянието на българското общество в момента. Има проблем, трудност от която главата ти се надува от вой, а хората се ослушват. Казват си мислено: „Ааа, ще отмине! Дай по-добре да си седя кротко – акумулаторът ще се изтощи все някога…“ И така стотици хора страдат и си мълчат. Сякаш мазохистично им е приятно да слушат на интервал от 4 минути и 40 секунди вой на аларма, вместо мелодията на щурците.

Другата крайност е омразата. Трудно е за човек да си направи труда да издири собственика, да предупреди за електрическа повреда застрашаваща автомобила. По-лесно е да издраскаш капака с пирон (или ключ под ръка), така че който дава пари за нова аларма да се изръси и за нова боя! Нека му е…

След лиричното отклонение продължавам с разказа си. Защо мислите на другата сутрин бях със сенки под очите – историята продължава и става все по-интересна. Както са посочили 50 % от анкетираните читатели в блога – не е редно да се саморазправяш с чужда собственост. Има си компетентни органи…

Обадих се на тел. 112 и предадох на сънената служителка каква е ситуацията, продиктувах и номера на автомобила. Помолих полицията да издири собственика и да му/ й се обади за да изключи алармата. От отсрещната страна ме попитаха плахо, да не би да е временно явление и алармата да спре сама. След 2 минути върнаха обаждането, да питат дали блокът има няколко входа и след като чуха пронизителния вой отново – явно се убедиха, че явлението е перманентно!

След 6-7 минути пристигна патрулка. Четирима униформени, някои с чаша кафе започнаха оглед на виещия автомобил. От пред, от зад, проверка да не е отключен „Фиат“-а, дали не може да се отвори капака. Ново диктуване на регистрационния номер и колегите им от централата се заеха с издирване на данни. През тези 10ина минути си побъбрихме с полицаите за дежурството, за захладнялото време. Дори достигнахме до извода, че в такива случаи по-добре на село да живееш, да ти е мирна главата.

Бях прекарал доста време навън и реших да се прибера. След още няколко минути и патрулката си тръгна. Явно безуспешно е било издирването. Минутите се нижеха като мъниста на броеница, а акумулатора се оказа мнооого издържлив! Пробвах няколко системи за затулване на ушите с възглавница и някак си заспахме.

На сутринта: излязох в 8:45 за работа, а автомобилът продължаваше да вие! Е, вярно с една идея по-слабо… Но след като си слушал мелодията цяла нощ, вече децибелите ти изглеждат по-приемливи. Даже погледнато по-ведро на нещата може да се изтананика мелодийката, един „римейк на популярна аларма“!

Влизам в кварталното магазинче. Синият „Фият“ е паркиран току пред витрината. Сигурно на касиерката за половин час и се е надула главата, мисля си аз. С най-учтивия си възможен тон я помолих да поглежда от време на време през витрината. Току виж собственика на „звуковото чудо“ се появи! С още по-учтив тон тя ми отговори:

„Знаеш ли, много съм заета. Няма да имам тази възможност!“

 

 

 

 

Ако изберете възможността „Друго“, моля напишете в коментар какво предлагате?

 

Advertisements

7 thoughts on “Какво се случи в нощта на виещата благо аларма!

  1. Martin 20, май, 2010 / 14:49

    Гласувах с друго, ще се пробвам да дам на късо нещо барем изгори нещо или се изтощи акумулаторо по-бързо.

  2. pierrot 20, май, 2010 / 14:49

    И това няма да е много правилно според мен. Една жалба срещу собственика е много по-правилно решение според мен…

  3. Боян Цветков 21, май, 2010 / 14:49

    Полицията е най-бързият начин да поспите още същата нощ. В краен случай просто ще дойде един паяк и ще вдигне колата да пищи на наказателен паркинг. В крайна сметка това е нарушаване на спокойствието на хората в часовете, когато не трябва да се вдига шум.

  4. Коко 21, май, 2010 / 14:49

    Ей ама вие веднага с лошо. Паяци и полиция.

    Отговора, както за много други неща е – Зависи.

    Зависи дали знаете на кой е колата. Всички знаем че по законите на мърфи бедите не идват сами. Алармата по дизайн рябва да се изключи сама. Това че цяла нощ е пищяла е някакъв дефект.

    Същото нещо ми се е случвало и на мен. След час и нещо баща ми слезе зад блока при пищящата кола отвори капака и откачи акумолаотра. Не ме питайте как. Човека от 18 годишен се занимава с коли. Беше и бояджия и монтьор доста време.

    Комшията се прибра след 1 ден и се извинява после 2 седмици на всеки който види, но беше доволен, че няма поражения или пък полиция да му създава проблеми. На всеки се случва да си остави колата и да излезе. Техниката се чупи. Ще се съглася че да бъркаш под капака на чужда кола не е на сигурното решение, но е безпорно най-бързо и ефективно. Щом спре да вие всички се успокояват. Когато се отнасяме човешки в общия случай нещата се нареждат.

    Ако е някой мерджан за 2 апартамента … викаш полиция и да се оправят! 🙂

  5. bulpete 22, май, 2010 / 14:49

    3 дни по-късно, Фиат-а си седи паркиран на същото място, с изтощен акумулатор и моята бележка подпъхната под чистачката.

  6. Dafar Shaban 22, май, 2010 / 14:49

    Сигнализирай на министър Цветанов, да го включат автомобила в операция „Джамбазите“ 😉

  7. Лариса 27, май, 2010 / 14:49

    Има винаги услужливи съседи , те ще ми помогнат да издиря притежателя на този автомобил. А след това все пак намерим някакво решение заедно със събственника.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s