Честит рожден ден, Илияна!

Хималайско цвете

Алпинист си поставил за цел да изкачи висок връх преди края на месец юли. Закупил нужното оборудване, намерил спонсори за дългото пътуване, наел опитен шерп за подкрепа по време на изкачването. Маршрутът бил разделен от три базови лагера. Първият бил сборен пункт за експедиции и водачи. Вторият базов лагер бил на средата на пътя, на безопасно разстояние за отказали се, контузени или изморени алпинисти. Третият лагер бил на няколко стотин метра от върха. При ясно време от там се виждал „покрива на света“, но при лоши атмосферни условия бил последно убежище на прага на смъртта.

И така започнало голямото изкачване. През определен период от време, алпинистът се разминавал с групи или отделни катерачи. Някои били много изморени, обезводнени и „почти докоснали“ върха. Други били с грейнали усмивки на лицето. Неизменно се чувал поздравът: „Успех!“ 

След няколко дни бил достигнат втори базов лагер. Метеорологичните прогнози не били добри – предвиждала се рязка промяна на времето само в рамките на два дни. Събрали сили след нощувката в лагера, алпинистът и неговия спътник от Непал, взели решение за скоростно изкачване до трети базов лагер. От там щели да вземат решение дали да продължат напред. 

За нещастие заръмял ситен дъждец. Ниските температури превърнали пътеките и отвесните скали в пързалка. Предвижването било бавно и затруднено. В края на втория ден едва се добрали до самотната палатка в подножието на върха. Задухал толкова силен вятър, че през нощта двамата спътници трябвало да придържат платнището, за да не отлети. Изтощтени, гладни и без сън от 48 часа: предстоял им труден избор.

На сутринта вятърът утихнал за броени минути. Това бил шанс за бягство или за атака на върха. В такива моменти шерпът има право на избор. Той решил да се спусне надолу. Обещал да се свърже със спасители, ако алпинистът не се завърнел в най-скоро време.

За младия бял мъж това бил моментът да сбъдне мечтата си. Един от най-високите върхове в света, само на няколстотин метра. Но дали рискът си струвал – времето можело да се влоши всеки момент. А сам на тази височина означавало неизбежна гибел.

Решен да достигне върха в живота си, алпинистът закрачил смело напред. За щастие, не след дълго грейнало слънце и в катерача сякаш се влели нови сили. След час, а може би малко повече била достигната Скалата. Така се наричало мястото, което толкова много ентусиасти гледали на снимки, за което слушали обаятелни разкази и бленували в сънищата си.

И точно там, на завет от бурните ветрове, на сянка от палещото слънце, с изглед към 2 океана катерачът открил необикновенното. Нежно синьо-зелено цвете се било приютило в подножието на Скалата. Тънко стебълце и едва, едва подаващи се крехки цветчета. Така срамежливи, че разсеян човек би ги пропуснал. Макар че бързал, младият човек преклонил коляно пред цветето в стремеж да види отблизо дивната красота. Дошъл порив да откъсне цветето, да запази този спомен в дневника си. Хербарий, сухо доказателство за достигането на върха. Протегнал ръка и се спрял.

Осъзнал, че нямал право да откъсва тази частица красота от там. Егоистистично да запази за себе си прелестта, нежността и грацията на цветето би било престъпление спрямо останалите катерачи. След като това мъниче е оцеляло през бурите и студовете, значи заслужава да се наслаждава на гледката от високо. 

Завърнал се младият катерач от многохилядника. С усмивката на човек, който се е докоснал до частица от небосвода. Разказал в своя блог за преживяното в планината, написал и книга. Споменът за преживяното на паметната дата 29 Юли, останал в него до края на дните му.

А Скалата все така си стояла невъзмутима: хладна и същевременно приканваща. С една малка промяна. В подножието на големия многовековен камък се били настанили дузина малки цветенца. Синьо-зеленият цвят не оставял съмнение, че тези прелестни създания били наследниците на едно друго мъниче, оцеляло от предходната година!

Красотата не може да бъде пленена. Само в свободата, тя има простор за развитие…

       Снимки: Exposed Planet  

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s