Лозето иска молитва

  

Отлично знам българската поговорка: „Лозето не иска молитва, а мотика“. Чувал съм я толкова много пъти от стари и млади. Реалността е различна, нито мотиката се вдига, нито молитва се издига.

Не е нужно да обяснявам, вие също живеете на територията на републиката. Предполагам ви се е случвало да звъните в учреждение в петък следобед. Дава свободно… А да отидете на крак и да намерите затворени врати. На следващия път отивате рано, рано – служителката гледа сърдито, че още не си е изпила кафето.

Не е необходимо да разсъждавам върху думите на министър председателя. Бойко Борисов: „Съжалявам, че всеки ден, където и да се  пипне е жива далавера.“.

И една тълпа мрънкачи. Недоволни от всички аспекти на живота, но не правят нищо за подобряване на ситуацията. Не се самозалъгвам, че без запрятане на ръкавите, ще съумеем да направим страната ни по-добро място за живеене. За да се изгради доброто е нужно усилие. 

За да се постигнат високи резултати е нужно време. Не може за два месеца да се сплоти колектив и при първите негативни резултати – уволнение и смяна. Хубавите неща изискват време.

Молитвата изисква време и усилие. Начин на живот – нещо повече от свещичка в труден момент, а после цял живот безбожие. Молитвата променя самите нас. Когато обърнеш взор нагоре, проблемите долу не ти се струват толкова страшни. Когато се застъпиш за онеправданите, твоите трудности не изглеждат толкова тежки.

Какво можем да загубим? Нека коленичим и прекършим своята гордост – че сме най-умните, най-способните, пък видиш ли нямаме късмет. Късметът е оправдание измислено от мързеливите и суеверните. Вярата в Господа е различна от суеверието, защото има упование в Създателя на всичко живо. Щом Той е способен да създаде пръстените около Сатурн, значи може да промени погрешното съзнание на българите.  

Така, че стига съм разсъждавал, ами направо да се захващам да се моля.

 

 

 

Advertisements

7 thoughts on “Лозето иска молитва

  1. Мона 22, август, 2010 / 14:49

    Много точно изказано .Наистина трябва отговорно да се запретнат ръкави и да се напънат сили за да мръднем напред като общество.Мрънкането не оправя нещата.Вяра трябва в собствените сили и наистина много труд с любов.

  2. Istinskata 22, август, 2010 / 14:49

    От доста време имам наблюдения и мнение по въпроса. Преди много време, когато повярвах, баба ми все ми повтаряше, че Бог помага, но в кошара не вкарва – тогава не го разбирах (предполагам че тя също) и смятах че се заяжда с мен и ми казва, че вярата в Бог няма да ме оправи… но тя всъщност не знаеше колко е права. След години Бог ми говори за нашата част. Ние трябва да си прекопаем лозето, да тръгнем да си вкарваме овцете в кошарата, и тогава Той ще ни благослови и ще свърши това, което ние не можем. Ще опази от град, суша и вредители лозето ни, и ще опази овцете ни от хищници – но първо ще изчака нас. За съжаление в християните забелязвам едно залитане, което е вредно не само за тях, а и за нацията ни. Избягване „недуховните“ усилия. Често съм чувала: „Аз се моля за добра работа“, пък и на всичкото отгоре са с изисквания и почти визуализират, което никак не е библейско, работата мечта за себе си – ако може в офис с работно време от 9 до 17, пък ако може и с един час обедна почивка, с климатик и висока заплата, без да са положили усилия да се образоват достатъчно, да изминат още една миля със сегашния си работодател, ако имат такъв, да свършат нещо в повече, което не им е в задълженията, да останат малко след работа, ако се налага (отидох в друга тема..) Бог издигна Йосиф, но Йосиф освен че имаше одобрен характер и слушаше Бога, имаше знания и умения, той умееше да чете, да пише, да разчита архитектурни планове и Бог го употреби да спаси еврейската нация. Бог дава талантите и дарбите, но очаква от нас да ги развиваме. Не да ги закопаваме. И ако всички християни в България се заемат да ги развият, Бог ще им добави и ще издигне голяма част от тях и в България ситуацията може много да се промени. Всеки управител или собственик на бизнес иска да има до себе си верни, немрънкащи, способни, себераздаващи и жертващи се служители. Такива могат да бъдат само християните. Тогава можем наистина да светим, защото ще бъдем поставени на прозореца, а не под шиника. Тогава делата ни ще бъдат благословени плодове, с които ще храним света и хора ще се спасяват и властимащи ще се покайват и България може и да се оправи…. Но докато християните си се спотайваме в къщи и само си се молим за работата мечта…. няма да доживеем да чуем добри и верни слуго влез в радостта на Господаря си!!! Слугата обикновено е човек, който върши нещо и изпълнява заповеди и е неправилно или по-скоро непълно мисленето, че става на въпрос само за „духовна“ работа, и че да си угоден на Бог, трябва непременно да си благовестител, пастир или учител. Защото един ще повярва, чрез евангелизатора на площада, друг чрез жена си в къщи, трети чрез поведението и обходата на служителя си, четвърти чрез морала и живота на бизнес партньора си. Бог поставя мрежите си навсякъде и те са различни за всички. Ти добрата мрежа на точното място ли си или си изпуснал призива си, мечтаейки за призива на някой друг или за удобствата на нечия службичка?

    • bulpete 23, август, 2010 / 14:49

      @Istinskata:
      Благодаря за провокиращите разсъждения. Завършваш коментара си с въпрос. Ако е отправен към мен, смятам че съм открил призванието си, но има още накъде да се „разпростира мрежата“. А ако въпроса е отправен към читателите, оставям да отговорят самите те…

  3. Istinskata 23, август, 2010 / 14:49

    Е, не беше точно към теб въпроса, явно съм се поувлякла в монолога си 😉

  4. Васко 29, август, 2010 / 14:49

    Пепи, макар че много може да каже/изпише по темата, аз просто ще се присъединя към твоето „така, че стига съм разсъждавал, ами направо да се захващам да се моля.“

  5. jordanka 29, август, 2010 / 14:49

    Благодаря за вдъхновяващата статия и коментари, които споделихте и с мен :)))

  6. Райна Стоянова 29, септември, 2010 / 14:49

    Браво Пепи, съгласна съм с тебе. Много ни се иска някой друг да свърши работата вместо нас. Затова молитвата е удобно нещо – като се молим всъщност искаме Бог да свърши нещата вместо нас. Прехвърляме нашата отговорност на Бога. Молитвата променя нас, за да гледаме на ситуации по правилния начин. Молитвата е да искаме от Бог мъдрост и сила да свършим нещата, за които сме призовани. Бог върши чудеса всички сме съгласни с това нали, но Той не е магьосник.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s