Първата любов…

Връщам се назад в детството си, предучилищна детска градина. От около две години пътувах всяка сутрин по маршрута Люлин- Лозенец. Майка ми, ме изпращаше до детската градина и отиваше на работа в съседното училище. После следобед се прибирахме в къщи.

Ранните ми спомени са откъслечни, но и цветни. Помня цвичките, бели, задължителни за носене в сградата. Помня, че имаше следобеден сън. Пак задължителен… на мен не ми се спеше много. Но като полежиш десетина минути в леглото след обилен обяд, доспива ти се неминуемо. И в днешно време след като си хапна на обяд ме хваща едно мързеливо настроение – но нали съм на работа, няма как… Особена гордост за мен бе участието ми в оркестъра в детската градина. Като се има в предвид ограничените ми музикални способности, да удрям триангел си е истинско постижение. Още помня триъгълната форма на металното музикално тяло. А за качеството на звуците, които съм възпроизвеждал, не мога да гарантирам.

Спомням си и двора на детската градина. Закътан вътрешен двор, с изглед от към ул. Добри Войников. Там в този двор бяха и първите ми любовни трепети към момиче. Вече не помня името й, но тя беше първата ми любов.

 

С кестенява коса и кафяви очи. Още в ранна детска възраст изпитах всепоглъщащото чувство на любовта. Предполагам съм ходел на детска градина с голямо желание, за да се срещна с обекта на детската ми привързаност. В един прекрасен ден реших да изразя своята любов. Когато човек обича е готов да даде най-скъпото нещо, което притежава. А какво по-ценно за едно дете от играчката му. Но не обикновенна дрънкулка, ами прекрасен кораб, трофей от шоколадово яйце. По времето на комунизма такива лакомства се намираха и закупуваха много трудно. Само от „Кореком“ магазините. Така, че този умален модел на кораб ми беше много ценен. 

Ето ме мен, малкият Петърчо с разтуптяно сърце. Пристъпвам към пясъчника, където бе момичето на мечтите ми. Подавам с тържествен жест скъпоценното си притежание. Представете си изненадата ми от липсата на интерес в отсрещната страна. Детето погледна корабчето, разгледа го с мимолетно любопитство. Минутка по-късно насочи вниманието си другаде. Бях озадъчен и не можех да проумея как такава ценност бива отхвърлена и пренебегната.

Не помня как продължиха взаимоотношенията ни с момичето в градината. Срещнах я десетина години по-късно в същия квартал. Разменихме сконфузено няколко изречения, може би заради невъзвратимо отлетялото минало. А може би заради притеснението от срещата с почти непознат, двамата с девойката скоро закрачихме в различни посоки. Все пак споменът за първата любов остава …   

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s