Фолклорика възражда самодейността в народните танци

През месец Декември присъствах на уникален концерт в зала 1 на НДК. Фолклорният спектакъл „Я изгрей, ясно слънце“ бе истинско удоволствие за сетивата!

freeimage.php

Съпругата ми ходи на народни танци в една от школите на Фолклорика. Там поддържа форма, но и научава много нови хора и стъпки в танцовото изкуство. Родена в Петрич, израснала в Благоевград, Илияна е доста наясно с хората и фолклора на областта Македония. Но в танцовата школа се преподават хора от всички райони на България. Ето основните фплклорни области :

„Добруджа“: Танците се отличават с привързаността на местните към земята. Движенията наподобяват моменти от селския труд – сеене, жънене, връзване на снопи, вършеене. Танцува се в приклекнало положение и със свобода в движенията на всички части на тялото.

„Северна България“: Широтата на полето се отразява в движенията на краката и полюляванията на ръцете. Ситностъпковите хора и така нареченото „натришане“ придават специфична разиграност.

„Тракия“: Тракиецът в весел и жизнерадостен. Игривият темперамент личи и в танците. Мъжките хора са характерни с по-буйно изпълнение, изобилстващо от клякания, пляскания и подскоци. Жените играят по-сдържано и кипро, с пластични ръце и лакти допринасящи за красотата на движенията.

„Шоплук“: Движенията са съсредоточени главно в краката, като танцуващият е леко приклекнал и приведен леко напред. Наблюдава се контраст между основните движения в танца, с които сякаш шопът успокоява играта си и командните движения, с които той се развихря, за да покаже майсторлъка си.

„Родопи“: Танцът е придружен от песен; тежки и плавни движения, широки стъпки, клякания и коленичения. Женските танци са сдържани с плътно залавяне без разреждане по време на игра.

„Пирин“: Тамбурата и гайдата дават умерено и бавно темпо. Ниски и пружиниращи стъпки с изправено тяло. Зурни и тъпани съпровождат мъжките танци с по-бързи хора, с отскочни и притичващи движения.

Цялата тази информация видях и на живо на концерта на Фолклорика. Уникалното бе, че всички участници на сцената са самодейци. Народните танци за тях са „само“ хоби. Но гледайки перфектните изпълнения си мисля, че тези хора влагат толкова усилия, труд и емоция, че може да се каже че са професионалисти.

2freeimage.php

Сред 300те танцьори в носии, особено приятни бяха и изпълненията на децата. Доказателство, че народната музика и танци не са умрели, ще ги има и със следващите пололения.

За тези от вас, които са толкова „надарени“ в областта на танците, публикувам клип на Дунавско хоро. Малко упражнения преди новогодишното хоро…

Снимки: Булфото

Следва:  Къде прекарах празниците?  >>>

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s