Светла памет: Пеци Гюзелев

Petsi Giuzelev 1968

Наскоро прочетох в един коментар, словосъчетанието „Светла памет“. От дълго време обмислям да напиша нещо за Пеци Гюзелев. Бях един от многото хора, докоснати от чистосърдечието му… Смятам, че изразът „светла памет“ е особено подходящ за Пеци! Той бе светла личност, усмихнат, приветлив, отзивчив, достъпен, скромен. Много са и определенията дадени за неговата кариера и музикален талант. Не съм музикален специалист и рок манияк, но на всички е ясно, че Пеци Гюзелев и „Щурците“ са от световна величина и остават завинаги следа като „патриарсите на българския рок“. Бих искал, обаче да разкажа една моя среща с Пеци, която ще помня цял живот…                   Има още

Advertisements

Защо отново избрахме почивка на море в Гърция?

Заглавието е малко подвеждащо. Тази година част от почивката ми бе и на планина и на море. Няколко дни семейството ни бе в родното място на съпругата ми. Там, в полите на Огражден, до македонската граница жегите бяха поносими.

По примера на петричани, решихме да пътуваме до гръцкото крайбрежие. Без резервации, без нощувки. Закуската и обядът се осигуряват от местната баничарница. След около 140 км. от Кулата, за малко повече от два часа и ето, ето го морето… Има още

Разходка из стара София

Видях това видео и не можах да се стърпя да не го споделя. Няколко пъти съм отбелявал, че столицата ни има положителни и красиви черти. Бих искал да благодаря на хората от сайта „Стара София“ за положеното старание и труд в развиването на проекта им.


 

Чудя се дали това видео може да се сложи в категория „Положителна промяна“. Като гледам кадрите от улиците забелязвам широта и простор. Размерите на повечето от тях са същите, просто липсват паркираните автомобили. В този смисъл няма положителна промяна.

Но все пак положителна промяна очаквам да има в погледа на хората, които гледат това видео. Докато преминават покрай някои от сградите, дано да обърнат поглед нагоре и да се сетят за кадрите от началото на 20 век. Тези сгради са проектирани от велики умове, възстановени са след две световни войни и ще надживеят много самозванци.

Вдигни поглед нагоре, ще се откъснеш от сивотата…

Датски сладки

Настана времето на коледните сладки и подобни вкусотийки. Като почитател на скандинавската култура имам привилегията да превозвам от време на време датски сладки за България. Затова не мога да не споделя с вас малко информация и снимки, какво представляват датските сладки. Има още

Частици от Фейсбук приятели…

Със Стоян Динев се познавам от студентските си години. Един спокоен и тих млад човек, който забелязва детайлите в живота. Снимките, които прави са доказателство за това. С удоволствие споделям с читателите на блога си няколко наистина качествени фотографии.

Чрез Фейсбук, Стоян споделя кадри от Ерусалим. Интересна панорама.


Град на контрасти


Дете от мюсулманския квартал на Ерусалим


Животът е цветен и сладък


Етиопци


И в Израел има котки…


Галилейското езеро


Река Йордан


Залезът 

За още снимки от Стоян Динев (тук)

Духът на Силистар

В разгара на циганското лято, сякаш на никого не му се иска да настъпват есенните месеци. Затова ще споделя няколко частици от приятното ни изживяване на плажа на Силистар през почивните дни на Септември. 

Бях чувал много исории и спомени за дивната природа на южното Черноморие. Пък и като видиш няколко красиви снимки на бреговете на р. Велека и р. Резовска в природен парк Странджа – картинката става идилична. Затова с трепет в сърцето пристъпвах към всеки един от плажовете: Бутамята, Липите, Силистар. Всеки от изброените плажове има своите предимства. В Синеморец има заведения и атракциони; на Липите е диво и няма заведения и чадъри. 

Любопитно бе предвижването ни с Илияна до плажа на Липите. На отиване по пътечка покрай брега, на едно място искочи малка змия с тъмен цвят. На връщане минахме по заобиколна пътека през горичка. Появиха се неприятни мухи, които се забиваха право в лицата ни. На градски чада свикнали с цивилизацията, не би им било комфортна дългата липса  на удобства.

Голяма бе изненадата ми по пътя за Силистар. Върволица от автомобили по тесния път, където за да се разминеш с насрещното движение, трябва да намалиш почти до спиране. Още по-голяма изненада бе паркингът, пълен с автомобили при такса от 4 лева. За това имаше и репортаж по Btv в началото на лятото (тук).

Но определено си заслужава да отделиш и време и средства. Има едно особено настроение на това място, един дух на спокойствие и мир. Природата наоколо ли, морският бриз или може би самите хора. Само след една игра на плажен волейбол се разделихме с приятелски поздрави, сякаш се познавахме от преди.

Има и капанчета и чадъри; със сигурност е по-различно от преди години, когато тази територия е била гранична. Няколко мои познати обещаха да ми пратят снимки от Силистар от началото на демокрацията. А вие, имате ли такива снимки и спомени от това място, когато не е имало толкова много народ? 

Ще се радвам да споделите…

 

Връзки:

От Силистар до Бургас – самотно пътешествие с каяк (разказ в снимки) 

 

С респект към Норвегия

Близките ми знаят за симпатиите ми към Скандинавските страни. Затова вместо да си сложа норвежкото знаме на профила във Фейсбук, ще споделя с вас някои факти за Норвегия.

 

В проучване от преди няколко години, Норвегия е избрана за едно от най-спокойните места за живеене в света. Второ място в специален класификация наречена Global Peace Index

Доходите на глава от населението са едни от най-високите в цял свят. Въпреки това, в Норвегия са едни от най-високите цени на петрол, въпреки че страната е една от най-големите износителки на петрол. Държавна политика е част от приходите от петрол, да се заделят в специален фонд за бъдещето на норвежките деца!

 

 

 

 

С население от около 4.5 милиона души, Норвегия бе шокирана за един ден.

 

Чумата (Черната смърт) е погубила една-трета от населението на страната през 14 век. Епидемията от смъртоносната болест е била предвидима, било е възможно да се подготвиш. Смъртта преди дни в кралство Норвегия се разрази ненадейно, непредвидимо. 

В територията на Норвегия влизат около 45 000 острова. На един от тях – Ютьоя се разразил ужасът на малки деца, родители и ръководители. Прекарал съм десетки години на лагери и дори не мога да си представя картината на дегизиран убиец, с униформата на полицай. Не е възможно и да се проумеят мотивите на един напълно вманиачен самотник, живеещ в собствения си свят. Не искам да съдя или коментирам човека. Има Един, който ще го съди. Желая да подчертая, че мотивите и действията на Андерш Брейвиг нямат нищо общо с християнството. Определения като „християнски фундаменталист“ са съставени от взаимно изключващи се думи. Да си християнин означава да си изпълнен с любов, която да се проявява в делата ти. Един убиец, не може да бъде християнин в душата си. Както и да се нарича; както и да бъде определян – десен, националист, масон, тамплиер и други подобни…

 

Уверен съм, че страната с кръста върху знамето си, ще се възстанови от уплахата. Убеден съм, че християнските ценности и морал, които още от 11 век са национална политика и всенародна вяра ще надделеят. Така освен обединени и по-внимателни, жителите на кралство Норвегия могат да бъдат и по-добри. Защото това е държавата, чието име напомня за „пътеката на север“. А на север е тихо, спокойно и уютно…

 

 Снимки: Reuters,The Telegraph, travel.ezinemark.com,