Продължавам на планинска тематика в рубриката „Събота късен следобед“. Попаднах на любопитен сайт, докато си търсех снимка за илюстрация.
Всъщност с тази публикация искам да изкажа своя поклон пред българския алпинизъм. Ако в днешно време предизвикателството е финансово (намиране на средства), то в миналото е имало допълнителни политически пречки.
Както е случаят с тримата алпинисти: Иван Вълчев, Методи Савов и Спас Малинов. Въпреки, че нямат разрешение от комунистическата власт, през лятото на 1975 година се натоварват на един Москвич и заминават за Швейцария. Там с наличното си оборудване и екипировка покоряват връх Айгер. При завръщането си в България са изключени от националния отбор по алпинизъм. Снимки от изкачването на върха по „онова време“ можете да откриете в сайта Aiger 1975-1978. Забележителни са коментарите под всяка снимка- дело на алпиниста Спас Малинов. Така неусетно се потопявате в атмосферата на планинска Швейцария, без дори да имате шоколад „Milka“ под ръка!
Всъщност какво му е толкова специалното на този връх Айгер – само на 3970 метра надморска височина? Покорен още през 1858г., този връх би бил предизвикателство само за неопитни кашкавал- туристи (като мен). Северният склон обаче вдъхва респект дори от пръв поглед. През 30те години на миналия век започва луда надпревара да бъде изкачен връх Айгер от северния склон. Заради зачестилите смърни случаи тази част от планината е наречена „Стената на смъртта“ – Mordwand (от немски). Драматичната история на връх Айгер можете да прочетете ето тук.
И накрая едно приятно рекламно филмче!
Снимки:
Петър Рашев 