Цяла нощ не спах. Аларма на автомобил не даде покой не само на мен, но и на съпругата ми, както и на стотиците съседи от околните блокове.
Последваха няколко часа на динамични събития, които ще опиша скоро. Преди това бих искал да проверя Вашето мнение от създалата се ситуация. Как бихте реагирали?
Първо като съвестни граждани, проверихме автомобилът да не е под наша грижа. Оказа се тъмно син Fiat Uno. След 50 минути джангър не ми издържаха нервите. Започнах да си мърморя под нос докато жена ми се зачуди къде съм тръгнал в 1:48 през нощта?!
Надрасках три изречения на бял лист, в които изразих настояването си алармата да бъде приведена в изправност максимално бързо. Постарах се да не е заядливо писъмце, но все пак адресата да разбере сериозността на проблема. На външната страна на бележката с големи букви изписах „От съсед“. Така с бодра стъпка отидох до „Фиат“-чето. Поставих бележката под чистачката (нежно) и огледах автомобила. Нямаше следи от разбиване, изглеждаше заключен и само пронизителния писък стряскаше хладната майска нощ!
Точно в този момент вдигнах поглед нагоре. Не знам дали бе заради пулсиращите ми слепоочия от прекъснатия сън или заради абсурдността на ситуацията, а може би съм търсил и помощ свише? Погледът ми обхвана целият блок, в който живея под наем. 6 етажа по 18 апартамента във вход. Нямаше нито една светната крушка, нито един отворен прозорец или балкон – никакъв признак на живот. Все едно всички си поспинкваха блажен сън и всичко е наред.
Все още невярващ на очите си сведох поглед надолу. Незнам дали от недоумение, от срам или от безсилие пред незаинтересоваността и малодушието на хората. Погледът ми попадна върху капака на отново пищящия автомобил. Върху боята, някой бе надраскал окръжност с диаметър 30 см. и вътре един голям Х.
Това е една проста случка. Нелепа и комична за някои. За мен е извадка за състоянието на българското общество в момента. Има проблем, трудност от която главата ти се надува от вой, а хората се ослушват. Казват си мислено: „Ааа, ще отмине! Дай по-добре да си седя кротко – акумолаторът ще се изтощи все някога…“ И така стотици хора страдат и си мълчат. Сякаш мазохистично им е приятно да слушат на интервал от 4 минути и 40 секунди вой на аларма, вместо на мелодията на щурците.
Другата крайност е омразата. Трудно е за човек да си направи труда да издири собственика, да предупреди за електрическа повреда застрашаваща автомобила. По-лесно е да издрскаш капака с пирон (или ключ под ръка), така че който дава пари за нова аларма да се изръси и за нова боя! Нека му е…
След лиричното отклонение продължавам с разказа си. Защо мислите на другата сутрин бях със сенки под очите – историята продължава и става все по-интересна. Както са посочили 50 % от анкетираните читатели в блога – не е редно да се саморазправяш с чужда собственост. Има си компетентни органи… Обадих се в 112 и предадох на сънената служителка каква е ситуацията, продиктувах номера на автомобила. Помолих полицията да издири собственика и да му/ й се обади за да изключи алармата. От отсрещната страна ме попитаха плахо, да не би да е временно явление и алармата да спре сама. След 2 минути върнаха обаждането, да питат дали блокът има няколко входа и след като чуха пронизителния вой отново явно се обедиха, че явлението е перманентно!
След 6-7 минути пристигна патрулка. Четирима униформени, някои с чаша кафе започнаха оглед на виещия автомобил. От пред, от зад, проверка да не е отключен „Фиат“-а, дали не може да се отвори капака. Ново диктуване на регистрационния номер и колегите им от централата се заеха с издирване на данни. През тези 10ина минути си побъбрихме с полицаите за дежурството, за захладнялото време. Дори достигнахме до извода, че в такива случаи по-добре на село да живееш, да ти е мирна главата.
Бях прекарал доста време навън и реших да се прибера. След още няколко минути и патрулката си тръгна. Явно без успешно е било издирването. Минутите се нижеха като мъниста на броеница, а акумулатора се оказа мнооого издържлив! Пробвах няколко системи за затулване на ушите с възглавница и някак си заспахме.
На сутринта: излизам в 8:45 за работа, а автомобилът продължава да вие! Е, вярно с една идея по-слабо… Но след като си слушал мелодията цяла нощ, вече децибелите ти изглеждат по-приемливи. Даже погледнато по-ведро на нещата може да се изтананика една мелодийка с уста, един „римейк на популярна аларма“!
Влизам в кварталното магазинче. Синият „Фият“ е паркиран току пред витрината. Сигурно на касиерката за половин час и се е надула главата, мисля си аз. С най-учтивия си възможен тон я моля да поглежда от време на време през витрината. Току виж собственика на „звуковото чудо“ се появи! С още по-учтив тон тя ми отговаря:
„Знаеш ли, много съм заета. Няма да имам тази възможност!“
Ако изберете възможността „Друго“, моля напишете в коментар какво предлагате?
Петър Рашев 
Потресаващоооооо. А дали ако бяхте овили колата в дебел найлон за ремонт и я бяхте олепили с тиксо щеше да намали звуковата вълна при положение, че собственикът го няма? Иначе на вулгарният тип, който е просто издраскал колата – това никак не е било особено смислено. По-добрият вариант е, ако така и така ще троши нещо, да беше просто пронизал предният фар с една отверка, за да предизвика късо съединение и по този начин да спре алармата, вместо да драска по боята. Дори щеше да излезе по-евтино и на собственика да смени един фар (около 60 лева е нов, втора ръка може да се намерят и по 30ина лева), отколкото да пребоядисва цял елемент (особено ако е металик цената започва от 150 лева нагоре), а и целта щеше да е изпълнена – алармата щеше да е спряла да пищи.