Пътят към Атина

Приключението ми „Маратон Атина“ не започва от град Маратон. Всъщност започва в един от най-горещите дни на Август 2017г., след състезание по планинско бягане до връх Руен. На слизане от Осогово планина се заговорихме с група от участниците за бъдещите „творчески планове“. Тогава Александър Станилов, с пламък в очите ми разказа за атмосферата при финала на маратона в Атина. Това е амфитеатрален стадион от мрамор, където са били първите модерни олимпийски игри през 1896 г. Участниците завършват под аплодисментите на публиката, за града това е празник и всички празнуват победата на духа над тялото.

IMG_20181110_211516 (2).jpg

Легендата от 490 г. пр. Хр. за вестоносеца Фидипид, който носи новината за победа при битката при Маратон до атиняните, се използва от гърците умело.Те са със съзнанието на древен народ, който дори е дал началото на маратонското бягане.

Phidipides.jpg

Маршрутът, трасето, историята, денивелацията, топлото време и топлата публика правят състезанието наистина специално. Ето на този сайт има подробно историческо описание. Така естествено, в подготовката за приключението влизаш постепенно във филма. Да, наистина има няколко филмови продукции, които засягат темата за маратона…

С големи очаквания, мечти и предположения как бих се представил, пристигнах в Атина. Два дни предварително – вместо за аклиматизация, бяха използвани за бизнес срещи и разходка из улиците на Атина. Слънцето на съботния ден, бе примамило всички да са навън: на кафе, на обяд, на разходка, на пазар, за снимки, по задачи. Сякаш тесните улици на центъра бяха разтегливи и поглъщаха тълпата народ. Една тренировка за наплива от хора в неделя по трасето : )           

Това не е първото ми състезание в чужбина, нито е най-продължителното, в което съм участвал, но предстартовата треска ме обзе. Повтарях си, че не трябва да се хвърлям на всяка цена, че трябва да се забавлявам и наслаждавам. Изготвих си оптимистичен и реалистичен план, както и план C. Бях подготвен и с контролни времена през 3 километра, за да следя да не избързвам от рано, преди да са дошли баирите. Някои споменават 500 м. общо изкачване, други 350 метра. Запушеният ми нос от няколко дни, също ме притесняваше.IMG_20181109_155527.jpg

Експо изложението, от където си взимаш стартовия номер и фланелката бе отлично организирано и подредено. Десетки световни марки с продукти, местни организации, общините покрай които минава трасето създадоха много надъхваща атмосфера. Там прожектираха и маршрута, видео заснето с автомобил, където се виждат и изкачванията в метри. Не изглеждаше толкова страшно, просто е постоянно и продължително. А и както повечето активно спортуващи знаят – понякога спусканията може и да са по-голямо предизвикателство…

Преди състезанието

Всички се съобразяват, проявяват разбиране към хората с торбички с логото на маратона. Дори хотелите организират ранна закуска за своите гости-маратонци. Автобуси от няколко точки на града от 05:30 ч. сутринта извозват участниците до град Маратон. Но, докато се придвижа до най-близкия площад се оказа, че съм изпуснал последния автобус за 5 минути. С няколко литовци и една южно африканка започнахме нервно да се оглеждаме за отворен автобус измежду десетките паркирани и затворени. За щастие се появи служител от организаторите, който ни настани в златист автобус. Така само с 4 пасажери се отправихме на 45 км. пътуване из затворените улици на област Атина. Организаторите учтиво съветват 1 час преди старта трябва да си на линия. Затова поглеждах часовника от време на време и за щастие благополучно пристигнахме.IMG_20181111_084051.jpg

Едно море от разноцветни фланелки се е събрало преди старта. Всеки прави нещо: снима се, приказва си с приятели, загрява, тича, закусва, ходи до тоалетна 🙂  А във въздуха се носи надъхваща песен от филма „Роки“. Полето на Маратон е заобиколено от всякъде от възвишения и някак естествено си представяш каква е била битката с персийците преди 2500 години.

Маратон > Атина

Организторите определиха да съм в последната 11 група. Знаех предварително, че ще трябва да се промушвам между много хора, докато настигам и изпреварвам изоставащите. Това бе и основното предизвикателство да лавирам от ляво и от дясно, главно по тротоара, поради невъзможност да мина през стената от плътно наредени хора пред мен. На 5 км. маршрутът завива покрай монумент- могила в чест на падналите войници. Тогава видях реката от участници, стартирали половин час преди мен и осъзнах, че няма да се справя с предвиденото първоначално темпо. Вече изоставах почти с минута на всеки километър. До 10 километър изоставането продължаваше да расте.599906.jpg 

В някои от градчетата, където минава маршрута има организирани празненства, състезания за деца. Втората неделя на Ноември хората превръщат в традиция да поздравяват тичащите, да им покажат добрина и гостоприемство. 18 750 регистрирали се участници, в допълнение към близките на участниците – това е сериозен приход за икономиката на област Атина.

Достигайки до Неа Макри обаче, атмосферата бе различна. Там през лятото пожарите отнеха живота на 99 души. Затова организаторите бяха раздали зелени бъфове, които да покажат символично „хилядите зелени дървета“ на надеждата за по-добро бъдеще. Жителите на градчето също се бяха подготвили с черни фланелки с надпис: „Никога няма да забравим – 99“. Докато тичаш, в дясно покрай теб виждаш все още изгорелите дървета, склонове и къщи. След малко те посрещат събралите се жители, които аплодират и насърчават бегачите. Една вълна на съпричастност те залива и засяда някъде около гърлото ти. Имах сили само да вдигна ръка в знак на благодарност и съчувствие към тези хора.

Ноемврийското слънце ме изненада неприятно. Едно нещо е да се припичаш на полянка в състояние на почивка. Друго нещо е да тичаш на асфалт с още хиляди хора, докато катериш възвишения, опитваш се да изпреварваш изоставащи и си следиш темпото на часовника. Не се оплаквам – нали това е част от причината да съм на пътя към Атина!

На всеки километър се обливах с вода, хапнах няколко пъти банани, ползвах 2 гела. Заговорих се за минута с румънец, поздравих финландка, няколко сърби и шведи. През повечето от времето не съм приказвал с никого в опит да се концентрирам върху темпото си. Това е и слабостта ми: все още не мога да различавам ясно разлика от 20-30 секунди в темпото. Това на дълги разстояния е особено важно. Успокоявах се, че ще мога да наваксам закъснението от 12 минути от оптимистичния ми план при спускането на последните 12 км.

Започна плавно изкачване и леко спускане след 20ия километър и отново бях изненадан, че се движа по-бавно от предвиденото. Но истината е брутално ясна: да тренираш по асфалтовите възвишения в Южния парк в София е лесно. Тук на оригиналния маршрут на маратона, е значително по-трудно. Може би се разсейвах и от разноцветните фланелки, които бяха пред мен. Подминавайки хора се заглеждах по надписите в опит да разбера от къде са. Другото ми забавяне бе в малките градове. Как да подминеш протегнати детски ръчички, които с трепет очакват да ги поздравиш. Понякога даже родителите се радваха повече заради това, че децата им се докосват до силната воля и постоянство на маратонците.

Най- стръмното изкачване след 30км. не ми се стори толкова страшно. Дали защото се бях подготвил мислено предварително или защото бях заредил с гел преди това… Тогава се поздравихме с двама от българската група. Започнах да се спускам към центъра на Атина и вече ми беше ясно, че не мога да поддържам исканото от мен темпо. Все пак предвижването ми не бе бавно. Това, че предимно настигах маратонци, а по-малко ме подминаваха го доказваше.

Пресметнах грубо предстоящите последни 10 км. за 50 минути и се концентрирах. През няколко минути поглеждах километража и всичко започна да ми се струва протяжно бавно. Не бих казал досадно, но вече бях във фазата: „Няма ли да свършваме най-накрая“. Бях предупреден за последните 2 изкачвания от около 200 метра дължина и въпреки това се поизмъчих. В последните няколко километра зачестиха близки на гръцките участници. Прегръдките, целувките и веселите викове бяха ясен сигнал, че финалната линия може да се помирише.

На един завой изскочи малко момче на 30ина метра пред мен с викове пред баща си. Сграбчи го за ръката и го поведе напористо към майка му. Бащата едва прекъсна ритъма си, но с благосклонна усмивка последва сина си. Беше толкова мила картина, а може би защото момчето приличаше на моето дете, но пораснал, в мен емоциите се надигнаха. Бях чувал за плач от радост и напиращи крайни емоции на ултрамаратонци, но лично аз не го бях изпитвал. От някакви тонколони пуснаха и лирична балада и сълзите ми потекоха. Тичам и рева! Стотина метра зрителите са си мислели, че плача защото ми е зле. Всъщност плачех от умиление. Заради това, че съм толкова привилегирован да имам семейство, да имам син, който ще порастне, надявам се с любов към спорта, планината и родината си. Щастлив бях, че имах възможност да се потопя в морето от маратонци, да бъда един от тях, да бъда малка частичка от пътя към Атина. Както каза и човекът от рецепцията в хотела: „Това е специален ден за теб. Наслаждавай му се!“ 

Последният километър го пробягах със сърцето си. Само на инат, на воля и на желание най-накрая да стигна до този стадион от мрамор! Кадрите ми бяха познати от видео клиповете в интернет и затова може би не бях толкова впечатлен от завоя и изникващия стадион зад него. Силна музика, не можеш да си чуеш думите, затова изкрещях от радост.

Athens-Marathon-Panathenaic-Stadium-820x410.jpg

Публиката се е подредила около финалната линия, но и размерите на стадиона са си големи. Вдигнах победоносно ръце, доволен най-вече, че завършвам здрав. Контузия би била висока цена, за няколко минути по-добро време.

Бях със смесени чувства относно времето от 3:40 часа. Това бе реалистичния ми план, а знаете човешката природа. Вместо да се зарадвам на постигнатото, тихичко се прокрадваха мислите: „Можеше и по-добре“. След 1-2 минути на освестяване и бавно пристъпване заради изстиващите мускули ми стана ясно, че в последните километри бях дал всичко от себе си.

Изводи

– Вярно е, че това е един от най-тежките маратони в Европа. Такива изкачвания на тази дистанция, в комплект с топлото време рядко се срещат.

– Влизаш напълно в атмосферата и историята на състезанието. Помагат за това и публиката и географските дадености и самите маратонци.

– Големият брой участници, забавя движението и трябват допълнителни усилия за темпо още в първата третина на маршрута.

– Лично най-добро постижение – 58 минути подобрение за 1 година на маратонска дистанция! Това е голям напредък и се дължи на редовни тренировки и много тактика за поддържане на постоянно темпо дълго време.

– Горещо препоръчвам на тези, които все още се двоумят относно Маратон Атина, да се запишат догодина 😉

IMG_20181111_212031.jpgБлагодарности

Огромни благодарности за треньора Петър Петров. Тренер, твоето търпение, постоянство и желание за работа са пример за мен! Благодаря ти, че въпреки моята слаба техника не се предаваш : ) Благодаря и на треньор Деян Атанасов за нововъведените упражнения и програми. Очевидно дават добри резултати…

Благодаря и на теб, че стигна до последните редове. Надявам се този разказ да те е насърчил. Дори да не посетиш Атина, то поне да мечтаеш и да работиш за постигането на мечтите си. Животът е толкова кратък, за да съжаляваме за нещата, които не сме направили…

До скоро!

………………………..

Петър Рашев е на 37 г. от София. Съпруг и баща, тича за удоволствие. Основател е на спедиторска фирма Скандинавия Лоджистикс ЕООД.  В спортна академия Азимут от година и половина.

 

Реклами

Светещи символи на автомобилното табло!

engine_lightЗимата настъпи, макар и да няма сняг по улиците. Има проверки на полицейски патрули за зимни гуми и антифриз. Признавам си, че все още съм малко нехаен по поддръжката на автомобила. Може би, защото по-рядко се заглеждам по електронното табло на автомобила. По-новите модели изписват всичко, от разхода на гориво до оставащи километри за ремонт на определена част. Но какво точно означават символите на таблото. Когато се появи определен знак, знаем ли какво означава? Ето един полезен списък на светещите символки на автомобилното табло:

1

Удивителен знак. Индикира два проблема: дръпната ръчна спирачка или ниско ниво на спирачна течност. Проверете нивото на спирачната течност в казанчето. Често лампата светва, когато накладките са износени прекомерно (Защо? Виж статията „Как да сменя спирачките си?“).

2

Температура на охладителната течност. Индикира, че температурата е надхвърлила нормалната граница. Проверете нивото на охладителната течност, работата на перките, радиаторната капачка и проверете за течове.

3

Масльонка. В жълто/примигваща означава, че нивото на маслото е близко до минимума. В червено/светеща постоянно означава, че има загуба на налягане. Проверете нивото на моторното масло.

4

Акумулатор.Слабо просветващ символ дава информация, че алтернаторът не зарежда достатъчно. Проверете обслужващия ремък. Силно светещ символ пък означава, че алтернаторът презарежда. Необходимо е специализирано сервизиране. Проверете акумулатора след манипулацията.

Уреди за безопасност:

5

Въздушна възглавница. Ако този предупредителен символ продължи да свети след запалване на двигателя, значи някъде по инсталацията на въздушните възглавници има проблем. За установяването му е необходима компютърна диагностика.

6

Ключ. Ако този символ светне, това означава, че запалването на автомобила е забранено и трябва да бъде осигурен ключ с точния транспондер. Ако символът примигва, когато двигателят работи, това издава проблем с батериите на ключа или транспондера.

7 7-1

Температура на скоростната кутия/грешка при превключването на предавки на автоматичната трансмисия.Два възможни проблема – скоростите работят на по-висока от оптималната температура или маслото в тях е намаляло или прегряло.

8

Волан. Проблем със сервоусилвателя на волана. Ниско ниво на хидравлична течност или електрически проблем при електроусилвателите.

9

Активирана ръчна/паркинг спирачка

10 10-1

ABS-символ. Проблем с антиблокиращата система на спирачките. Когато този символ свети, системата не работи. Ще се нуждаете от компютърна диагностика за разрешаване на проблема.

11

Предупреждение за износени спирачни накладки.

12

TPMS. Абривиатура, която в превод означава „система, следяща налягането в гумите“. Възможни проблеми – наистина различно ниво на налягането или проблем с датчика на колелото.

13 13-1

Check Engine символ. Предупреждава за проблеми с компютъра, управляващ двигателя. Задължителна е връзка с кабел и софтуер за марката/модела автомобил за диагностициране.

14

Проблем с ламбда сондата/сондите. Необходима е компютърна диагностика.

15

Проблем с каталитичното устройство (катализатора).

16

Подсещане за употреба на обезопасителен колан. Уреди и аксесоари в режим на употреба или в режим на готовност:

17

Темпомат/Автопилот. Индикира, че системата за автоматично поддържане на скороста е в готовност за работа.

18

Паркинг асистент в режим на готовност.

19

Пуснати габарити.

20

Пуснати дълги светлини.

21

Пуснати халогенни светлини отпред.

22

Пуснат стоп за мъгла отзад.

23

Пуснат ляв/десен мигач или аварийни светлини.

24

Отворена врата

Досещате се какво е посланието тук. Някоя от вратите (може и тази на багажника или дори предният капак) е отворена. Ако автомобилът бъде оставен така, най-вероятно акумулаторът ще се изтощи заради постоянното светене на плафоните.

25

Този символ подсеща, че нивото на стъклопочистващата течност е ниско.

26

Една от най-неприятните светлини на таблото, подсказваща, че горивото в резервоара намалява.

27

Индикатор, подсещащ, че външната температура е под +3 градуса и има възможност за поледици.

28 28-1

ESP/система за контрол на сцеплението. Присветва, когато автомобилът загуби сцепление за момент. Свети постоянно, когато системата е изключена.

29

Подгревна свещ (само при дизели). При дизеловите двигатели този символ показва, че подгревните свещи загряват горивото преди стартирането на двигателя. Не бива да палите, преди лампата да е изгаснала.

30 30-1

DPF (само при дизели). Предупреждава, че филтърът за твърди частици на изпускателната система е затлачен и е необходимо сервизиране.

car-dashboard-iconsИзточник: blog.autocredit.bg

Още по темата: 7 начина да пестим гориво

Крисия, Хасан и Ибрахим

2110251805

Искрено пожелавам успех на българските деца на Евровизия 2014! Наистина смятам, че песента, официалния клип и цялостната визия са на високо професионално ниво. Поздравления за продуцентите и дано се представят достойно Крисия, Хасан и Ибрахим.

Можете да гласувате за триото ни, както и да видите останалите песни, с които ще се конкурират ето тук:

Конкурсът за детска песен на Евровизия ще се проведе на 15 ноември и ще стартира от 20:00 ч., а българчетата ще пеят втори по сценарий.

Св. Ансгар – „апостолът на Севера“

St_Ansgar

На 03 Февруари се чества празника на Свети Ансгар – патрон на Дания, Норвегия и Исландия.

Кой е бил този човек?

Защо е заслужил почитта и статута на светец?

Роден е близо до Амиен, Франция през 801 г. след Христа в благородническо семейство. Става бенедиктински монах в близък до родното му място манастир. След като напредва в обучението и постоянства във вярата бива преместен във Вестфалия. Документирани са думи на младия Ансгар към свой приятел: „Едно чудо, бих помолил Господ да сбъдне с благодатта си в мен – да ме направи добър човек“.

Има още

Светла памет: Пеци Гюзелев

Petsi Giuzelev 1968

Наскоро прочетох в един коментар, словосъчетанието „Светла памет“. От дълго време обмислям да напиша нещо за Пеци Гюзелев. Бях един от многото хора, докоснати от чистосърдечието му… Смятам, че изразът „светла памет“ е особено подходящ за Пеци! Той бе светла личност, усмихнат, приветлив, отзивчив, достъпен, скромен. Много са и определенията дадени за неговата кариера и музикален талант. Не съм музикален специалист и рок манияк, но на всички е ясно, че Пеци Гюзелев и „Щурците“ са от световна величина и остават завинаги следа като „патриарсите на българския рок“. Бих искал, обаче да разкажа една моя среща с Пеци, която ще помня цял живот…                   Има още

След гроздобер през почивните дни

_59675238_grapes

След като през почивните дни помагах в гроздобер, отново си припомних нагледно тези мъдри думи:

“ Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.“ Евангелие от Йоан 15:5

 

Снимка: bbc.co.uk

Бих дарил органите си…

bgdonor

Тази седмица тече национална кампания в подкрепа на донорството под патронажа на Изпълнителната агенция по трансплантация, Министерството на здравеопазването и под егидата на Столичната община. Събитията се организират от пациентските организации, застанали зад „БГдонор“ (bgdonor.com) и стават реалност, благодарение на десетките доброволци, които дават труда си в подкрепа на каузата.

В десетки новинарски сайтове текстове се препубликуват и повтарят колко нисък е процентът на донорите в България. На 2 милиона души, 1 човек дарява органите си след смъртта си. 80 % от роднините на починалия отказват да дарят органите за трансплантация.

Тези цифри ме стряскат! Наистина ли толкова много хора са с предубеждения, страхове и нерешителност?!

Дали всичко зависи от информационна кампания и инициативи на правителствени и неправителствени организации?

Смятам, че става дума за въпрос на взаимопомощ и готовност да се откажеш от себе си. Темата за смъртта понякога е неловка и сякаш никога не е точно време за това. Но след смъртта си, душата продължава по пътя към вечността, а тялото остава като ненужна обвивка. Защо тогава да не дарим органите си, за да живее някой?

1229831_10151791147828819_844295557_n

За България най-голям е броят на пациентите, чакащи трансплантация на бъбрек – 938. От трансплантация на сърце се нуждаят 33 пациенти, от черен дроб – 47, от бял дроб – шестима. Над 1000 чакат за трансплантация на костен мозък, а около 500 – на очна роговица, предаде БТА.

Провел разговор с близките си, органите ми да бъдат дарени след смъртта ми.

Ако имахте възможност, не бихте ли спасили нечий живот? 

13870_10151837481133819_188180214_n