Известно време няма да публикувам статии в блога. Благодаря предварително за вашето търпение. Имах много запланувани и интересни теми, но неочаквано…
В Петък вечер (21.11.08), баща ми е починал при катастрофа в Германия. Предстои дълга серия от документални формалности и организационни задължения. Това ще изцеди желанието ми да публикувам мислите и чувствата си в Интернет.
Все пак, животът продължава …
Блогът също …
Снимка:
Ха, честит първи софийски сняг!
И поздрави за „Топлофикация София“ АД…
Други насекоми във филмчета на Minuscule (тук)
Напоследък размишлявам за човешките взаимоотношения. За приятелството, уважението и отделянето на време. Замислих се, кои са моите приятели?! Във Facebook профила ми има бройка от 219 600 приятели. Но това, че сме се виждали с даден човек, че се поздравяваме и говорим на общи теми, прави ли го/я мой приятел/ка ? Определено не. По-точната дума е „познат“.
Аз съм публична личност. Не се хваля, че съм някаква знаменитост или голяма клечка. Но все пак и покрай блога и от моите контакти с хора, имам доста познати. Колко обаче са моите истински приятели? Освен близките хора от моето семейство, кой може да се нарече мой приятел? Има още
17 Ноември 1993 година, Париж – ст. „Парк де Пренс“
ФРАНЦИЯ – БЪЛГАРИЯ 1:2
Помниш ли къде беше в този момент?
“ Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва. „
Библия, книгата Притчи, 16 глава, 9 стих
Поздрав за колегата на бюрото до мен и собствениците на тази марка!
Внимавайте с пространствата …
През почивните дни бях в с. Гургулят. На 30 км. от София по пътя за Калотина се проведе един семинар, организиран от БХСС.
В края на петъчния работен ден, с падането на тъмнината привърши и ориентирът ми. Загубих правилния път няколко пъти. Добре, че бяха напътствията на приятел за да се добера до хотел Алексиевата къща.
Петър Рашев 