Четвърти четвъртък на месец Ноември. Звучи абстрактнтно, но днес е Денят на благодарността. Празници българите си имаме предостатъчно. Семейната обстановка и почерпката на маса присъстват в живота ни.
Това, което по-рядко правя е да съм благодарен и да благодаря. За да се случат тези двете, ми е нужно време за размисъл, време на тишина без облъчване от някой екран. Време за ретроспекция и време за преценка. И ако по-често казвам „Благодаря“, ще гледам по-различно на света около мен и на хората, с които съм заобиколен. Ще гледам по различен начин и на себе си – без илюзията, че съм много велик и всичко зависи от самия мен.
Петър Рашев 