След като това лято посетих древният град Ефес, вече чета с друго отношение посланието на апостол Павел към Ефесаните. Цялата богата история на града, започваща още от древността разкрива стратегическото значение на това азиатско пристанище. Областен център през II и I векове пр. Хр.
След 133 г. пр. н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес („Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?“ (Деяния на апостолите 19,35).
Съществува легенда, че след Възнесение Христово Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували. През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор. Източник Wikipedia.
Целта на апостол Павел за написването на писмо към ефесяните е била да помогне на читателите си да осъзнаят по-добре измеренията на Божия вечен план. Чрез разкриване на гледна точка от по-глобална перспектива, ефесяните биха могли да оценят и високите цели, които Бог поставя за църквата. Павел описва църквата образно като сграда, чийто крайъгълен камък е Христос. Вярващите в Бога не са някакви свръх човеци, безгрешни и чисти до съвършенство. Във 2 глава на посланието към ефесяните, авторът подчертава, че християните са спасени от греховете си по благодат, като дар от Бога. За да не се похвали никой – само Господ е способен да преобърне разбития живот в прекрасна градина!
В Ефесяни 2:10 пише: „Защото сме Негово творение, създадени в Исус Христос, за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим.“
Много ми е любопитна думата за творение, използвана в оригиналния гръцки текст. (ποίημα poiēma) Думата „поема“, се изполва в днешно време за литератрно произведение.
Никога преди това не съм чувал хора, да бъдат определяни като поеми. С думата „поема“ ми изникват красиви асоциации на изкусно творение. По-важното е, че това не е само някакъв текст излязъл изпод пръстите на писател! Хората са произведение на изкуството, създадени от самия Творец.
Целта на „хората поеми“ не е да седят на рафт на библиотека и да хващат прах. Целта на хората не е да си уредят удобен и щастлив живот. Тектът в Ефесяни ни разкрива планът на Господа за хората още от предвечността. „Бог отнапред е определил“ да вършим добри дела.
Отново, вършенето на добри дела не е с цел да се спасим и да станем много святи. Контекстът на посочените стихове доказва идеята за естеството на „поемите“. Защото са творение на Бога, защото са очистени и спасени от Него – затова те вършат добри дела.
Интересен нюанс се забелязва в глагола „вършим“. Друг начин да се преведе тази фраза е „ходим“. Ходене напред, постигайки прогрес, в това което се върши. В този ред на мисли „поемите“ не са написани веднъж завинаги. Те се променят с течение на времето. Надеждата ми е да съм поема, която става все по-изкусна, все по-близка до плана на нейния Писател.
